— Но нима не е очевидно за всеки, че Империята е все така силна, както винаги?
— Силата е само илюзорна, няма нищо вечно. Даже прогнилият ствол, мистър прокурор, до самия момент, когато бурята го пречупи на две, ни изглежда могъщ. Повеите на тази буря се чуват сега в клоните на нашата Империя. Послушайте с ухото на психоисторията, и ще усетите пукането.
— Ние сме тук, доктор Селдън — нерешително започна прокурорът — не за да слу…
— Империята — твърдо го прекъсна Селдън — ще изчезне, и всичко добро ще изчезне с нея. Ще изчезнат всички натрупани знания, ще изчезне редът. Ще започнат безкрайни междузвезни войни, ще повехне галактическата търговия, населението ще намалее, планетите ще загубят връзката си с центъра на галактиката… Така ще бъде.
От залата се раздаде неуверен тънък глас.
— Завинаги ли?
— Психоисторията, която може да предскаже упадъка, може и да направи изводи относно следващите го тъмни векове. Империята, джентълмени, както вече беше казано, е просъществувала дванадесет хиляди години. Следзващите я тъмни векове ще продължат не дванадесет, а тридесет хиляди години. Ще възникне втора империя, но между нея и нашата цивилизация ще се родят и умрат хиляда поколения страдащо човечество. Ние сме длъжни дза се борим с това.
Прокурорът, съвземайки се след своеобразния шок, произнесе:
— Вие сам си противоречите. Току-що говорехте, че не можете да предотвратите разрушението на Трантор, а следователно и упадъка, така наречения упадък на Империята.
— Аз и сега не казвам, че можем да го предотвратим. Но все още не е късно да намалим периода, който ще го последва. Оказва се възможно, джентълмени, да намалим периода на анархията до хиляда години, ако, разбира се, на моята организация се разреши да действува още сега. Ние сега се намираме на много тесен отрязък от пътя на историята. Цялата огромна, понесла се към нас маса събития може да бъде мъничко отклонена от този път… но само мъничко… И въпреки цялата мизерност на това отклонение то може да се окаже напълно достатъчно, за да избави човечеството от двадесет и девет хиляди години нищета и страдания.
— И как предлагате да стане това?
— Като се запазят човешките знания. Сумата от тези знания не може да бъде обхваната нито от един, нито от хиляда души. С нарушаването на социалните връзки научните знания ще се разпаднат на милиони парчета. Отделни личности ще имат колосални знания за нищожно малки факти, нямащи голямо значение. Болшинството от фактите ще се изгубят в поколенията. Но ако сега ние съберем материалите за всички известни ни научни факти, те никога няма да бъдат загубени. Бъдещите поколения ще ги използуват и няма отново да откриват отдавна открити истини. За хиляда години ще може да се извърши работа за тридесет хиляди.
— Но всичко това са празни… — прекъсна го прокурорът.
— Ето целия ми проект: тридесет хиляди души заедно с жените и децата си да се посветят на подготовка за издаването на „Галактическа енциклопедия“. Те няма да смогнат да завършат този труд за целия си живот. Аз надали ще доживея просто да видя, че работата им е започнала истински. Но докато падне Трантор трудът им ще бъде завършен и копия от Енциклопедията ще се появят във всяка голяма библиотека в Галактиката.
И отново Главният съдия вдигна и пусна чукчето си. Хари Селдън спокойно слезе от трибуната и седна на скамейката до Гаал. Усмихна се и каза:
— Е, хареса ли ви представлението?
— Отлично — отговори Гаал. — Но какво ще стане сега?
— Те ще отложат съдебния процес и ще се опитат да стигнат до частно споразумение с мен.
— Откъде знаете това?
— Да бъдем откровени — каза Селдън. — Аз не знам това. Всичко зависи от Главния съдия. Изучавал съм го много години. Опитвал съм се да анализирам действията му, но вие сам знаете колко рисковано е да се оставят на хрумването на отделни личности психоисторическите уравнения. Но въпреки всичко се надявам.
7.
Аваким се приближи, кимна на Гаал и се наклони над ухото на Хари Селдън. После се разнесоха викове за това, че разглеждането на делото се отлага, и стражата раздели обвиняемите. Гаал го отведоха.