На следващия ден процесът протичаше съвсем иначе. Хари Селдън и Гаал Дорник останаха сами със съдиите на Комитета. Всички седяха около една маса и между петте съдии и двамата обвиняеми почти нямаше свободно място. Предложиха им даже да запалят, като им дадоха пури в кутийка от полупрозрачна пластмаса, която приличаше на повърхност на вода, по която непрекъснато се плъзгат вълнички. Движението мамеше очите, макар че пръстите потвърждаваха, че повърхността е гладка и твърда.
Селдън взе пура, Гаал се отказа.
— Отсъствува моят защитник — отбеляза Селдън.
— В момента не се разлежда дело, доктор Селдън — отговори съдията. — Сега сме се събрали, за да обсъдим държавната безопасност.
Неочакванно в разговора се намеси Линг Чен:
— Ще говоря Аз.
Останалите съдии се облегнаха в креслата, готови да слушат. Около Чен се образува пълна тишина, в която той можеше с достойнство да спуска думите си.
Гаал задържа дъх. Чен, строен и здраво сложен, изглеждащ постар от възрастта си, беше истински император на Галактиката. Хлапето, което сега носеше тази титла, беше просто създание на Чен, при това далеч не първото.
— Доктор Селдън, вие нарушавате спокойствието във владенията на Императора. — каза Чен. — Нито един от квадрилионът хора, живеещи сега по цялата Галактика, няма да бъде жив дори след сто години. Защо тогава да се затрудняваме с мисли за това, какво ще стане след петстотин дълги години?
— Лично аз няма да живея и пет години — каза Селдън, — но въпреки това за мен няма нищо по-важно. Наречете това самоизява на тази мистична личност, която се нарича човек.
— Нямам намерение да си затормозявам мозъка с никакъв мистицизъм. Можете ли да ми кажете, защо да не взема да се освободя и от вас и от вашето петстотингодишно бъдеще, което никога няма да видя, просто посредством екзекуцията ви?
— Преди само седмица — спокойно отговори Селдън — вие можехте да ме екзекутирате, и може би вероятността да останете жив до края на тази година щеше да бъде едно към десет. Но днес тя надали е повече от едно на десет хиляди.
Като един съдиите си поеха въздух и заскърцаха със столовете. Гаал почувствува, че косите му се изправят на главата. Чен леко отпусна клепачите си.
— Как така?
— Падането на Трантор — отговори Селдън — не може да бъде спряно с никакви насилствени методи. Но лесно може да бъде приближено. Легендата за прекъснатото заради мен съдебно заседание ще се разпространи по цялата Галактика. Гиберта на моите планове да облекча катастрофата ще убеди хората, че бъдещето няма да им дади никакви перспективи. И така вече хората си спомнят със завист как са живели дедите им. Ще започнат да стават политически революции, търговията ще намалее. Всеки жител на Галактиката ще стигне до единствения възможен за него извод: трябва да се граби всичко, което може и докато все още може. Властолюбците няма да чакат, а негодниците няма да има кой да ги спира. Със всяко свое действие те само ще приближават планетата към неизбежната катастрофа. Убийте ме, и Трантор ще падне не за петстотин, а само за петдесет, а вие самият — само за една година.
— Всички тези думи са за да плашат децата — каза Чен. — Но въпреки това смъртта не е единственият изход, който може да ни удовлетвори.
Той леко повдигна красивата си ръка, така че двата му пръста докосваха лежащите на масата листове.
— Единствена цел за вас ли е създаването на енциклопедията, за която говорихте?
— Да.
— И необходимо ли е да го правите именно на Трантор?
— Работата е там, милорд, че на Трантор се намира имперската библиотека, а също и най-голямата библиотека на Университета.
— И въпреки това, ако работите на някоя друга планета, отдалечена от суетата и шума на метрополиса, нямаше ли това да има някои предимущества?
— Може би, макар и твърде малко.
— В такъв случай има такава планета. Вие можете да работите на нея колкото искате, докторе, заедно със сто хиляди души. Галактиката ще знае, че вие активно работите, за да предотвратите великото бедствие. Ще им бъде казано даже, че това ще ви се удаде.
Той се усмихна.
— Тъй като аз не вярвам на твърде много неща, не ми е трудно да не повярвам и в така наречения упадък, и следователно с пълна увереност ще зная, че говоря на хората чистата истина. А засега, докторе, вие няма да вълнувате повече Трантор и да смущавате спокойствието на хората. Вие, разбира се, можете да предпочете смъртна присъда както за себе си, така и за толкова ваши сътрудници, колкото ние сметнем за необходимо. Не обръщам никакво внимание на предишните ви заплахи. Можете да направите избора си между смъртта и изгнанието в течение на петнадесет минути, започвайки от този момент.