— Вътре ще намерите няколко микрофилма — каза Селдън. — Вземете този, на който е написана буквата Т.
Гаал донесе микрофилма и изчака, докато Селдън го сложи в проектора и протегна на младежа обективите. Гаал ги приспособи и мълчаливо загледа въртящата се лента.
— Но тогава… — каза той.
— Какво ви учудва? — попита Селдън.
— Значи вие се готвите за отлитането вече две години?
— Две и половина. Разбира се, не можехме да бъдем напълно уверени, че той ще избере именно Терминус, но се надявахме на това и действувахме, изхождайки именно от това.
— Но защо, доктор Селдън? Ако сам сте си подготвили изгнанието, защо? Нима контролът на събитията от Трантор не е много подобър и по-пълен?
— Причините са няколко. Работейки на Терминус, ние ще имаме поддръжката на Империята, без да предизвикваме страх от това, че можем да заплашим сигурността на Империята.
— Но вие предизвикахте тези страхове само за да ви заточат на Терминус — каза Гаал. — Все пак не ви разбирам.
— Може би защото двадесет хиляди семейства никога не биха се отправили на самия край на света по своя воля.
— Но защо въобще трябва да бъдат заставени да го направят?
Гаал се замисли за секунда.
— Или може би не бива да зная това?
— Все още не бива. Засега ви е напълно достатъчно да знаете, че научното убежище ще бъде основано на Терминус. Ще бъде основано съответно и друго такова убежище, да кажем — тук той се усмихна — там където свършват звездите. Що се касае до всичко останало, то аз скоро ще умра, и вие ще ме видите вече… Няма нужда да ми изразявата нито съболезнования, нито безполезни утешения. Лекарите казват, че ще изкарам не повече от година-две. Какво пък, делото на живота ми е завършено, а за смъртта няма по-добри обстоятелства.
— А след смъртта ви, сър?
— Аз ще имам наследници, може би даже вие самият. И тези наследници ще успеят да доведат моята схема до съвършенство и да подбудят въстанието на Анакреон в нужното време. След това събитията могат да се развиват и сами.
— Не разбирам.
— Ще разберете.
Слабото лице на Селдън стана кротко и уморено едновременно.
— Болшинството ще се отправят на Терминус, но някои ще останат. Това е лесно да се направи… Що се касае до мен, — тук гласът му премина в шепот, и Гаал едва-едва чу последната му фраза — с мен е свършено.
ЧАСТ II
ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ
1.
Терминус… — разположението на планетата беше малко странно за ролята, която тя трябваше да играе в галактическата история, и въпреки това (което нито един от многобройните автори никога не се е опитвал да отбележи) — неизбежно. Разположена на самия край на галактическата спирала, самотна планета на изолираното си слънце, бедна на полезни изкопаеми и безполезна икономически, тя не беше населена в продължение на петстотин години след откриването си, докато на нея не се появиха енциклопедистите.
Беше неизбежно, че в течение на поколенията Терминус ще стане нещо повече от придатък на психоисториците на Трантор. Когато било извършено въстанието на Трантор и на власт дошъл Салвор Хардин, първият от великата линия…
В един от добре осветените ъгли на стаята седеше Люс Пирен, задълбочен в работа. Трудът на отделните групи трябваше да се координира, обединените усилия да се организират, от мъничките частици да се направи едно цяло.
Петдесет години, вече петдесет години, за да се настанят и да подготвят Том Номер Първи на Енциклопедията на Основанието. Петдесет години, за да се събере суровият материал. Петдесет години подготовка.
Това беше направено. Още пет години и ще бъде публикуван първият том от най-монументалната работа, която някога е била провеждана в Галактиката. А след това, през десет години, редовно като часовник, том след том. А също и томове със забележки, специални статии по текущите събития, докато…
Над масата раздразнено издрънча звънецът и Пирен се размърда в креслото си. Почти беше забравил за уговорената среща. Той натисна бутона и с крайчеца на окото си наблюдаваше как се отваря вратата и в нея се появява широкоплещестата фигура на Салвор Хардин. Не вдигна глава.
Хардин се усмихна. Той много бързаше, но не се разсърди на Пирен, чудесно знаейки отношението му към всичко, което му пречеше да работи. Просто се отпусна в креслото от другата страна на масата и зачака.
Моливът на Пирен се плъзгаше по хартията почти безшумно. Други звукове и движения не се чуваха. А след това Хардин извади от джоба си монетка. Подхвърли я и стоманената повърхност отрази светлината, летейки във въздуха. Той я хвана и отново я подхвърли, лениво наблюдавайки бляскащите отражения. Стоманата беше добро средство за обмяна на планета, където всички метали се внасят.