— Какво лошо има в това? Радиационният часовник ще отвори Първия Сейф след три месеца. Аз бих казал, че това се струва да се отпразнува. Не е ли така?
— Това действително е събитие, Хардин, но не за глупави празнувания. Първият Сейф и отварянето му засяга само нашия Комитет. Ако стане нещо важно, ние ще го съобщим на народа. Това е окончателно, и, моля ви, накарайте вашия вестник да разбере това.
— Много съжалявам, Пирен, но Хартата ни гарантира една малка подробност, която се нарича свобода на печата.
— Може би. Но Комитетът нищо не ви гарантира. Аз съм представител на Императора на Терминус, Хардин, и имам пълна власт в това отношение.
Хардин мрачно каза:
— Във връзка с вашия статут като представител на Императора ми се налага да ви съобщя още една новост.
— Относно Анакреон?
Пирен сви устни. Той беше много раздразнен.
— Да. От Анакреон към нас е изпратен посланник. Ще бъде тук след две седмици.
— Посланник? Тук? От Анакреон? — Пирен се замисли. — Защо?
Хардин стана и бутна креслото си обратно до масата.
— Досетете се сами.
И достатъчно безцеремонно излезе от стаята.
2.
Анселм от Родрик („от“ само по себе си вече означаваше дворянска кръв), суб-префект на Плузма и неприкосновен Посланник на негово величество краля на Анакреон, плюс още дузина други титли, беше посрещнат от Салвор Хардин на космодрума с цялото уважение, съответствуващо на сана и положението му.
С разтегната усмивка и лек поклон той измъкна бластера от кобура си и го подаде на Хардин с ръкохватката напред. Хардин върна комплимента, извършвайки същата церемония със своя бластер, специално взет назаем за тази цел. По такъв начин дружбата и добросъседските отношения бяха потвърдени, и въпреки че Хардин забеляза, че нещо издува отстрани сакото на посланника, той си даде вид, че не го е забелязал.
След това те седнаха в лек автомобил, ескортиран от всички страни от най-различни ескорти, и бавно се насочиха към площада на Енциклопедията. По целия им път се раздаваха нужните приветствия от тълпата ентусиасти.
Суб-префектът Анселм слушаше възторжените викове с флегматичната безразличност на войник и дворянин.
— Кажете, само този град ли е целият ви свят? — попита той Хардин.
Хардин повиши глас, за да може да бъде чут през шума на тълпата.
— Нашият свят все още е много млад, ваша светлост. За цялата му кратка история са ни посетили само няколко толкова високо благородни хора. Затова е ентусиазмът на тълпата.
Беше очевидно, че негово весокоблагородие не разбира иронията, даже когато е насочена срещу него.
Много замислено Анселм от Родрик каза:
— Основана преди петдесет години. Хм… м… м! Вие тук имате твърде много неизучени земи, кмете. Никога ли не сте мислили за това да ги разделите на участъци?
— Засега не изпитваме такава необходимост. Целият ни народ е централизиран, така трябва и да бъде поради Енциклопедията. Някога, може би когато населението ни се увеличи…
— Странен свят! И нямате ли селяни?
За Хардин не беше трудно да разбере, че негова светлост просо се опитва да лови риба в мътна вода, и при това го прави доста несръчно. Той спокойно отговори:
— Нямаме нито селяни, нито благородници.
Веждите на от Родрик се вдигнаха.
— А вашият предводител — чавекът, с когот трябва да се срещна?
— Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Комитета, и освен това, личен представител на Императора на Терминус.
— ДОКТОР? И никаква друга титла? Просто УЧЕН? И той стои по-високо от гражданската власт?
— Разбира се — добродушно отговори Хардин. — Всички ние сме учени в по-голяма или по-малка степен. В края на краищата целият ни свят е само научно поселение, намиращо се под прекия контрол на Императора.
Последната фраза беше леко подчертана, и това не се хареса особено на префекта. Той се замисли за нещо и мълча по време на останалия път.
Хардин неимоверно скуча през цялата следваща вечер, но беше удовлетворен поне от това, че Пирен и от Родрик, които се срещнаха с изрази на най-нежна и гореща дружба, явно си омръзнаха още повече.
От Родрик със святкащи очи изслуша предосадната лекция на Пирен по време на разглеждането на сградата на Енциклопедията. С вежлива и нищо не изразяваща усмивка той слушаш бързата скоропоговорка на Пирен, докато те вървяха през големите хранилища на филмотеките и камерите за разглеждане.
И едва след като те се спускаха етаж след етаж надолу, разглеждайки коректорски отдели, печатни отдели и отдели за филмотеки, направи първата си изчерпателна забележка.
— Всичко това е много интересно — каза той, — но, по моему, това е малко странно занятие за възрастни хора. Какво е доброто в това?