Хардин почувствува слабост и се намеси в разговора.
— Какви са вашите предложения, ваша светлост?
Суб-префектът се радваше, че може да прекъсне словесния двубой и да премине към конкретни заявления. Той живо каза:
— Напълно е очевидно, че Терминус не може сам да се защити, и следователно е длъжен да се намеси Анакреон, за ваше собствено благо. Вие, естествено, разбирате, че нямаме намерение да се намесваме във вътрешните ви работи…
— Безусловно. — сухо го прекъсна Хардин.
— …но ние сме уверени, че ще бъде по-добре за всички, ако ние настаним на Терминус военна база.
— И това е всичко, което искате — просто да построите военна база на на ограмната незаета територия, с която разполага планетата? Нищо повече?
— Разбира се, ще ви се наложи да издържате силите, които ще ви защищават.
Хардин пусна креслото си и се наклони напред, опирайки се с лакти на коленете.
— Най-накрая стигнахме до същността. Дайте да наричаме нещата с имената им. Терминус ще бъде протекторат и ще бъде длъжен да плаща данък.
— Не данък, издръжка. Ние ви защищаваме, вие плащате за това.
Неочаквано Пирен силно удари с юмрук по ръчката на креслото.
— Дайте ми думата, Хардин. Ваша светлост, не давам пукната пара за всичките ви Анакреони и Смирно, взети заедно. Не ме интересува тяхната политика и игри на войни. Още веднъж ви повтарям, ние сме поддържано от държавата, свободно от данъци научно учреждение.
— Поддържано от държавата? Но държавата — това сме ние, доктор Пирен, а ние не ви поддържаме.
Пирен сърдито скочи.
— Ваша светлост, аз съм пряк представител на…
— …неговото неприкосновено величество Императорът — подхвана в хор Анселм от Родрик. — А аз съм пряк представител на краля на Анакреон. Анакреон е доста по-близко, доктор Пирен.
— По същество. — твърдо каза Хардин. — Как и в какво смятате да събирате така наречената издръжка, ваша светлост? В натура? В пшеница, картофи, плодове, животни?
Суб-префектът се вторачи в него.
— Откъде-накъде? За какво са ни? Имаме си свои запаси. В злато, разбира се. Още по-добре в хром или ванадий, ако имате достатъчни запаси.
Хардин се разсмя.
— Запаси! Ние нямаме запас даже от желязо! Злато! На, погледнете парите ни. — Той му протегна една монетка.
От Родрик я повъртя в ръце и погледна Хардин.
— Какво е това? Стомана?
— Именно.
— Не разбирам.
— Терминус е планета, на която практически няма метали. Съответно ние нямаме злато и нямаме с какво да ви платим, освен с няколко тона картофи.
— Е… с готова продукция.
— Без метал? Как мислите, от какво правим машините си?
Настъпи пауза, в която отново се намеси Пирен.
— Всичко това няма никакво отношение към въпроса. Терминус не е планета, а научно основание, подготвящо голямата енциклопедия. Велики космосе, нима нямате ни най-малко уважение към науката?
— Енциклопедията не печели войни.
От Родрик се намръщи.
— Какво пък, ако вашият свят е толкова непродуктивен… той не е и населен. Вие можете да плащате и със земя.
— Какво имате предвид? — попита Пирен.
— Вашият свят е практически безлюден, и ненаселените земи сигурно са плодородни. На Анакреон има много дворяни, които с удоволствие биха прибавили земя към владенията си.
— Вие нямате право да ни предлагате…
— Няма никаква нужда да се вълнувате така, доктор Пирен. За всички ще стигне. Ако работата тръгне както трябва, и вие ни помогнете, ние можем да направим така, че вие нищо да не загубите. Титлите могат да се заслужат, а после могат и да се даряват. Мисля, че ме разбирате.
— Благодаря — сърдито изфуча Пирен.
А след това Хардин небрежно попита:
— Ще може ли Анакреон да ни предостави достатъчно плутоний за нашата атомна електростанция? Останал ни е само за няколко години.
Пирен се задави с въздишката си и за няколко минути настана мъртва тишина. Когато от Родрик заговори, гласът му забележимо се различаваше.
— Имате атомна енергия?
— Разбира се. Какво странно има в това? Ако не се лъжа, атомната енергия е открита преди петдесет хиляди години. Но на нас ни е трудно да си доставяме плутоний.
— Да, да разбира се.
Посланникът се запъна и неловко добави:
— И така, господа, ще продължим обсъждането на този въпрос утре. А сега ме извинете…
Пирен погледна след него и процеди през стиснати зъби:
— Това тъпо самоуверено магаре! Този…
— Съвсем не. — намеси се Хардин. — Обикновен продукт на своята цивилизация. Той разбира само едно: „Аз имам атомен пистолет, а вие нямате“.