Пирен рязко се обърна към него.
— А вие? Защо заговорихте с него за всичките тези военни ази и данъци? Да не сте полудял?
— Не. Просто му дадох да си каже мисълта. Забележете, той накрая ни издаде истинските намерения на Анакреон — да раздели Терминус на поземлени владения. И, разбира се, аз нямам намерение да допусна това.
— Нямате намерение. Няма да допуснете. А кой сте вие? И мога ли да ви попитам откъде-накъде се раздрънкахте за енергостанцията? Първият намек за атомна енергия ще ни направи мишена за военните.
— Да. — ухили се Хардин. — Военна мишена, от която е добре да се пазиш. Не разбирате ли защо поведох разговор на тази тема? Той само потвърди това твърде силно подозрение, което възникна у мен.
— Какво?
— Че на Анакреон вече няма атомна енергия. Ако това не беше така, той веднага щеше да разбере, че плутоният, освен в прастари времена, не се използува в атомните електростанции. А от това следва, че икономиката на цялата останала Периферия също се базира не на атомната енергия. Поне не на Смирно, иначе те нямаше да спечелят войната. Интересно, не е ли така?
— Глупости! — Пирен раздразнено се обърна и излезе, а Хардин изведнъж се усмихна.
Той хвърли пурата и погледна към небето.
— Обратно към нефта и въглищата, така значи? — прошепна той и дълбоко се замисли.
3.
Когато Хардин отричаше, че е собственик на Терминус Сити Джърнъл, той беше прав само от юридическа гледна точка. Той винаги беше начело на движението, което искаше да създаде на планетата автономен мунципалитет — той беше избран за първи кмет на града, и затова не беше чудно, че макар на негово име не се водеше нито една от акциите на вестника, той контролираше шестдесет процента от контролния пакет чрез други методи.
Такива методи имаше.
И никак не беше случайно съвпадение, че когато Хардин предложи на Пирен той също да участвува в заседанията на Комитета, вестникът започна също кампания. И беше проведен първият масов митинг в цялата история на Основанието, на който народът искаше в „националното“ правителство да участвуват представители на града.
И в края на краищата Пирен се предаде, получавайки добра печалба от изгубената партия.
Хардин, седейки на края на масата, вяло мислеше защо всички учени са такива лоши администратори.
Може би това беше така, защото те бяха свикнали с точните факти, но не и с гъвкавите хора.
Какъвто и да беше отговорът, вляво от него седяха Томас Сат и Джорд Фара, отдясно — Лендин Краст и Ят Фулхъм, а председателствуваше Пирен. Той, разбира се, познаваше всички, но по случай днешното заседание те изглеждаха помпозно.
Хардин полудремеше, докато течаха неизбежните формалности, и се стресна чак когато Пирен започна своята реч, отпивайки за начало глътка вода.
— Радвам се да съобщя на Комитета, че след миналото ни заседание получих известие, че след две седмици при нас ще пристигне канцлерът на Империята лорд Дорвин. Сега вече имаме гаранция, че нашите отношения с Анакреон ще бъдат изгладени, за наше общо удовлетворение, веднага след като императорът бъде иформиран за случилото се.
Той се усмихна и се обърна към Хардин.
— Тези сведения бяха предадени от мен във вестника.
Хардин изруга наум. Беше съвършено очевидно, че желанието на Пирен да съобщи тези сведения пред него и беше една от причините, поради които му разрешиха да присъствува в тази светая светих.
Той просто отговори:
— Да оставим мъгливите изрази настрана. Какво очаквате от лорд Дорвин? Какво може да направи той?
Отговори Томас Сат. Той имаше лошия навик да говори в трето лице за човека, към когото се обръща, особено когато беше в лошо настроение.
— Напълно е очевидно, — забележи той, — че кметът Хардин е просто професионален циник. Той с труд разбира даже, че Императорът едва ли ще позволи да посягат на собствеността му.
— Защо? И какво ще направи той в случай на такова посегателство?
Разнесе се недоволен шум.
— Вие нарушавате реда на заседанието, — каза Пирен, и, след като помисли, добави: — И освен това изказвате почти изменнически твърдения.
— Това ли е целият ви отговор?
— Да! Ако нямате какво повече да кажете.
— Откъде-накъде? Бих искал да задам един въпрос. Освен този дипломатически ход — който може да постигне нещо, а може и да не постигне — взети ли са някакви реални мерки, за да се противостои на опасността от Анакреон?
Ят Фулхъм замислено разбърка рижите си мустаци.
— Виждате ли някаква опасност оттам?
— А вие не виждате ли?