В стаята за обзор влезе един от офицерите на кораба и каза:
— Обсерваторията ще бъде затворена през останалата част от пътя. Пригответе се за кацане.
Гаал вървеше след него, хванал се за ръкава на бялата униформа с избродирано на нея изображение на звездолет и слънце.
— Може би все пак ще може да остана — каза той. — Много бих искал да видя Трантор.
Офицерът се усмихна и Гаал се изчерви. Мина му през ума, че говори с провинциален акцент.
— Ние ще се приземим на Трантор чак сутринта — каза офицерът.
— Не, бих искал да видя планетата от космоса.
— А-а. За съжаление това е невъзможно, момко. Ние не сме на космическа яхта и захождаме за кацане откъм слънчевата страна. Нали не искате да ослепеете, да изгорите и да получите смъртоносна доза радиация едновременно, а?
Гаал се обърна и без да каже нито дума си тръгна. Офицерът го повика.
— Трантор изглежда от космоса като кално-синкаво размазано петно. Така че не си заслужава да съжалявате. А когато кацнете на планетата си купете билет за космическа обиколка. Не струва скъпо.
— Благодаря ви много — отговори Гаал, обръщайки се към офицера.
Получавайки отказ, Гаал се почувствува съвсем мъничък, и въпреки че детството е съвсем естествено за възрастните, както и за децата, в гърлото му внезапно се надигна горчива буца. Той никога не бе виждал Трантор в цялата му необятна мощ, огромна като самия живот, и не искаше да забавя това зрелище нито с минута.
2.
Звездолетът се приземи в бъркотия и неразбория от шумове. Атмосферата шипеше, плъзгайки се по металическите бордове на кораба. Кондиционерите шумяха равномерно, справяйки се с прегряването, спирачните двигатели бучаха. Раздаваха се мъжки и женски гласове, обслужващият персонал приготвяше трапове, по които стоварваха хората на специални разтоваръчни платформи.
Гаал почувствува лек тласък и разбра, че звездолетът е изключил двигателите си. Сега в течение на дълги часове гравитационното поле на кораба ще бъде уравновесено с гравитационното поле на планетата. Хилядите пътници търпеливо очакваха в дебаркационните помещения със силово поле, което ориентираше променящото се направление на гравитационните полета. Слизането започна.
Гаал почти нямаше багаж. Той стоеше на палубата, докато чантата му бързо и с познаване на работата беше разглобена и отново сглобена. Щателно провериха визата му и поставиха печат в паспорта му. Самият той не обърна на тези процедури никакво внимание.
Това беше Трантор! Въздухът тук изглеждаше малко по-малко разреден, гравитацията — малко по-силна, отколкото на родната му планета Синакс, но с това лесно ще се свикне. Ще свикне ли той някога с тази необятност?
Дебаркационното здание беше огромно. Почти невъзможно беше да се разгледа сводът на тавана. Гаал едва ли не физически чувствуваше, че някъде далече горе се събират облаци. Срещуположната стена също не се виждаше: докъдето стига поглед имаше само маси и хора зад тях.
— Вървете де, Дорник — му каза един от митничарите. Той говореше раздразнено и преди да назове Гаал по фамилия отново отвори паспорта му с визата.
— Но къде? — нерешително попита той.
Митничарят небрежно заби пръст във въздуха.
— Стоянката на такситата е надясно и на третия завой наляво.
Гаал се отдръпна от масата и видя как във въздуха от нищото се образува надпис: Таксита по всички направления.
Човек, появил се неизвестно откъде, се приближи към стола, от който току-що се отдръпна Гаал. Митничарят му направи знак и леко кимна с глава. Човекът му кимна в отговор и тръгна след младия имигрант.
Той пристигна точно в момента, когато Гаал назова адреса си.
Гаал тежко се подпря на бариерата.
На неголяма табелка беше написано „Разпределител“. Човекът, който седеше зад табелката, попита, без да повдига глава:
— Къде?
Гаал сам не знаеше това, но дори секундно колебание беше недопустимо: отзад незабавно започваше да се струпва опашка.
Разпределителят откъсна поглед от хартиите си и вдигна глава:
— Къде, значи?
Гаал почти нямаше пари, но той трябваше да изкара само една нощ, после започваше работа. Той се постара гласът му да звучи безстрастно.
— В добър хотел.
Това не направи никакво впечатление на разпределителя.
— Те всички са добри. В кой точно?
— В най-близкия — с отчаяние в гласа отговори Гаал.
Разпределителят докосна един бутон. Тънка светлинна линия легна на пода, разсипвайки се в разнообразни цветове и оттенъци. В ръката на Гаал се появи картичка. Тя слабо светеше.