— Едва ли… Императорът…
— Велики космосе! — раздразнено изкрещя Хардин. — Какви са тези работи? От време на време някой крещи „Императорът“ или „Империята“, като че ли това е вълшебна дума! Императорът е на петдесет хиляди парсека оттук и се съмнявам дали изобщо му е до нас. А дори и да му е, какво може да направи той? Императорският космически флот в нашия район сега е в ръцете на четирите кралства, в това число и Анакреон. Послушайте ме, ние трябва да се борим не със думи, а с оръжие в ръка.
И разберете още нещо. Никой не ни бута вече два месеца найвече защото намекнахме на Анакреон, че имаме атомно оръжие. Но всички тук знаем, че това е една неголяма благородна лъжа. Имаме атомна енергия, но я използуваме само за стопански цели, и то в ограничено количество. Те скоро ще разберат това, и ако мислите, че те обичат да се шегуват, много се лъжете.
— Мой скъпи сър…
— Почакайте. Още не съм свършил.
Хардин малко се разгорещи. Той се радваше.
— Разбира се, чудесно е да привлечем към делото разните канцлери, но много по-добре би било до намерим няколко оръдия с калибър като за чудесните атомни бомби. Ние вече изгубихме два месеца, джентълмени, и може би ще е по-добре да не губим следващите два? Какво смятате да правите?
Лендин Краст, злобно смръщвайки нос, отговори:
— Ако ни предлагате да милитаризираме Основанието, то аз не желая изобщо да слушам за това. Тогава, искаме или не, ще бъдем въвлечени в политиката. Ние, господин кмете, сме научно основание и нищо повече.
— Той не разбира това. — добави Сат. — Освен това да създаваме армия значи да използуваме хора — ценни хора, работещи над Енциклопедията.
— Съвършено вярно — съгласи се Пирен. — Енциклопедията преди всичко.
Хардин вътрешно застена. Изглежда че всички членове на Комитета жестоко страдаха от Енциклопедично заболяване на мозъка. Той студено отговори:
— Идвало ли е някога на ум на членовете на Комитета, че Терминус може да се интересува от нещо друго освен Енциклопедията?
— Изобщо не мога да си представя, Хардин — отговори Пирен, — че Основанието може да има каквито и да било други интереси освен Енциклопедията.
— Казах не Основанието, а Терминус. Боя се, че не схващате положението на нещата. На Терминус живеят повече от еди милион души и само сто и петдесет хиляди работят непосредствено над Енциклопедията. За всички останали тук е домът им. Тук сме се родили и тук живеем. В сравнение с нашите домове, ферми и заводи Енциклопедията значи за нас твърде малко, и ние искаме да защитим…
Гласът му потъна във викове.
— Енциклопедията на първо място — виеше Краст. — Ние сме длъжни да изпълним своята мисия.
— По дяволите мисията — не по-малко силно изкрещя Хардин. Преди петдесет години може би щяхте да бъдете прави. Но сега поколението е друго.
— Това нищо не значи — отговори Пирен. — Ние сме учени.
И Хардин се възползува от това.
— Учени? Нима? Каква прията халюцинация, нали. Вашата мъничка компания тук е идеален пример за това от какво е била болна Галактиката хилядолетия наред. Що за наука е това — с векове да събираш данните на другите учени за миналото хилядолетие? Идвала ли ви е някога на ума мисълта да движите науката напред на основата на старите знания, да я разширявате и усъвършенствувате? Не! Вие сте напълно щастливи със своето живуркане. Впрочем, както и цялата Галактика цели хилядолетия. Ето защо Периферията въстава, комуникациите изчезват, глупавите войни стават хронични, ето защо всички системи забравят начините за получаване на атомна енергия и преминават на варварската химическа. И ако искате да знаете истината — цялата Галактика се разпада!
Той млъкна и рухна в креслото, за да си поеме дъх, без да обръща внимание на няколкото членове на Комитета, които се опитваха да му отговорят едновременно.
Успя да се изкаже Краст.
— Не зная какво се опитвате да спечелите с вашите истерични твърдения, господин кмете. Вие не внесохте никакви конструктивни предложения в дискусията. Моля господин председателя речта на оратора да бъде задраскана от протокола на заседанието и дискусията да бъде продължена от същото място, на което беше прекъсната.
Джорд Фара се размърда в креслото си за първи път. До този момент той не взе в разговора никакво участие, дори когато страстите се разгоряха. Но сега мощният му глас, мощен като тежащото триста фунта тяло се намеси в разговора.
— Не забравяме ли ние едно обстоятелство, господа?
— Кое? — раздразнено попита Пирен.
— Че след месец ще празнуваме нашата петдесетгодишнина.
Фара обичаше да казва най-обикновени неща с изключително тържествен глас.