— И какво от това?
— И че тогава — продължаваше Фара, — ще се отвори сейфът на Хари Селдън. Мислили ли сте някога за това какво може да има в този сейф?
— Не зная. Обикновени неща. Може би реч с поздравления. Не мисля, че трябва да му се придава голямо значение, макар че вестникът — тук той погледна към Хардин, който се ухили в отговор — се опита да вдигне поредната шумотевица. Аз прекратих това.
— Аха — каза Фара, — но може би вие грешите. Нима не ви учудва — тук той спря и опря пръст до върха на носа си — че сейфът се отваря в много удобно време?
— В много неудобно време — промърмори Фулхъм. — Стигат ни и нашите грижи.
— Грижи, по-важни от послание от Хари Селдън? Не мисля.
Фара заговори още по-тържествено от обикновено, и Хардин замислено го наблюдаваше. Накъде избиваше той?
— Всъщност, — с щастлива усмивка продължаваше Фара, — вие като че ли все забравяте, че Селдън беше най-великият психолог на нашето време и че той беше основателят на нашето Основание. Напълно логично е да се допусне, че той е използувал своята наука и е определил вероятния ход на историята за известно време напред. Ако той е направил това, което, повтарям, е много вероятно, той безусловно е намерил начин да ни предупреди за опасността и може би да ни подскаже изход от нея. Нали казват, че той е държал много на създаването на Енциклопедията.
В стаята цареше дух на недоверие. Пирен промърмори:
— Не знам, не знам. Психологията е велика наука, но… сред нас тук няма психолози. Струва ми се че сме стъпили на нестабилна почва.
Фара се обърна към Хардин:
— Кажете, не сте ли изучавали психология при Алурин?
Хардин отговори почти със съжаление:
— Да, макар че не завърших курса. Уморих се от теоретични лекции. Исках да бъда учен психолог, но не ни достигаше материал, и затова направих най-доброто, което можех — заех се с политика. Това практически е едно и също.
— И какво все пак мислите за сейфа?
Хардин внимателно отговори:
— Не зная.
Цялата следваща част от заседанието той не каза нито дума, макар че ставаше дума за канцлера от Империята.
Всъщност той изобщо не ги слушаше. Идваха му нови мисли наум и постепенно това-онова му ставаше ясно. Съвсем по малко. Различните събития водеха към едно и също.
И ключът за всичко беше психологията. Той беше уверен в това.
Той отчаяно се опитваше да си припомни теорията на психологията, която някога беше изучавал, и откъдето от самото начало беше почерпал верни сведения.
Такъв велик психолог като Селдън би могъл с достатъчна точност да предвиди човешките емоции и човешките реакции, за да предскаже задълго историческото развитие на бъдещето.
А това значеше… хм-м-м.
4.
Лорд Дорвин взе щипка тютюн. Той беше дългокос, старателно увит и двата бели кичура, които той въртеше между пръстите си, явно бяха изкуствени. Говореше само със свръхточни изрази и изяждаше „р“ — тата.
На Хардин вече не му оставаше време да измисля причини, поради които той би могъл да ненавижда благородния канцлер още повече. А, да, елегантните движения на ръката, с които той съпровождаше забележките си, и снизхождението, с което слушаше събеседника си.
Но сега той трябваше поне да бъде намерен. Лордът изчезна заедно с Пирен преди половин час.
Хардин изобщо не се съмняваше, че собственото му отсъствие от предварителните преговори напълно устройваше Пирен.
Но Пирен го бяха видели в това крило на сградата и на този етаж. Следователно задачата се свеждаше до просто отваряне на всяка врата. Отваряйки една от тях, той удовлетворено изхъмка и влезе в полутъмната стая. Беше невъзможно профилът на къдравата прическа на лорд Дорвин на фона на осветения екран да се сбърка с нещо друго.
Лордът вдигна глава и каза:
— А, Хардин. Вие, разбира се, търсите нас?
Той държеше в ръце своята разкошна табакера — пълна безвкусица по мнението на Хардин — и когато последният вежливо отказа, той взе щипка тютюн и се усмихна на Хардин.
Пирен промърмори нещо, но на лицето му не се отрази нищо.
Единственият звук, нарушил тишината по време на проточилата се пауза, беше щракането на затворената табакера на лорда. След това той я мушна в джоба си и каза:
— Ог’омно достижение е тази ваша Енциклопедия, Ха’дин. Едно от най-великите дела на всички в’емена.
— Всички ние мислим така, милорд. Обаче работата все още не е завършена.
— Е, аз съм уве’ен, че няма нужда да се боим за това. Не се съмнявам, че такива майсто’и като вас ще завъ’шат ’аботата в с’ок.
И той кимна с глава на Пирен, който отговори с възхитен поклон.