Съвсем като обяснение в любов, помисли си Хардин.
— Не се оплаквам от липса на умение, милорд, по-скоро от прекалено голямо умение, наистина по друг въпрос, от страна на Анакреон.
— Ах, да, Анак’еон.
Небрежно махване с ръка.
— Току-що п’истигам оттам. Много ва’ва’ска планета. Ст’ашно неудобно е, че на хо’ата им се налага да живеят тук на к’ая на Галактиката. Няма най-елемента’ни удобства за п’иличния човек, никакъв комфо’т, все едно…
Хардин сухо го прекъсна.
— За съжаление жителите на Анакреон имат всичко, което им е необходимо, наистина, за да воюват и да предизвикват нарушения.
— Вя’но, вя’но.
Лорд Дорвин изглеждаше раздразнен, може би защото го прекъснаха по средата на изречението.
— Но ние сме се съб’али тук не за да въ’шим ’абота, поне не сега. Докто’ Пи’ен, бихте ли ми показали вто’ия том? Ако обичате.
Светлината угасна, и през следващия половин час Хардин можеше да се намира, ако ще, но Анакреон, тъй като не му беше обърнато ни най-малко внимание. Книгата на екрана означаваше твърде малко, пък и той не се насилваше да вникне в смисъла й, но лорд Дорвин от време на време изглеждаше развълнуван напълно по човешки. Хардин забеляза, че, когато беше най-възбуден, канцлерът напълно престана да гълта „р“-тата.
Когато отново беше включена светлината, лорд Дорвин каза:
— П’ек’асно, п’осто п’ек’асно. Не се ли инте’есувате случайно от а’хеология, Ха’дин?
— Какво?
Хардин трепна и се превключи от мислите си на текущите събития.
— Не, милорд, не мога да твърдя подобно нещо, аз съм психолог по образование и политик по окончателното свое решение.
— Ах! Несъмнено инте’есни науки. Самият аз, знаете ли — тук той всмука в себе си гигантска доза тютюн — се увличам от а’хеология.
— Нима?
— Негова светлост — прекъсна го Пирен — е голям специалист в тази област.
— Може би, може би — скромно отговори негова светлост. — Аз съм извъ’шил ог’омно количество ’абота в тази област и съм п’очел маса научни книги. Целия Джалин, Обиджази, К’омуил… всички тях, знаете ли.
— Разбира се, чувал съм за авторите — отговори Хардин, — но никога не съм ги чел.
— А си ст’ува, мой скъпи п’иятелю. Знанията не п’опадат. Бях изумен и щастлив да наме’я тук, на пе’ифе’ията копие на Ламет. Ще ми повя’вате ли, това копие в моята библиотека го няма. Между д’угото, докто’ Пи’ен, помните ли обещанието си да ми нап’авите едно копие?
— Ще се радвам да ви услужа.
— Ламет, знаете ли, — продължаваше канцлерът тържествено, — ’азглежда нов и извн’едно инте’есен въп’ос, който добавя нови към п’едишните ми знания по „Въп’оса за п’оизхода“.
— Какъв е този въпрос? — запита Хардин.
— Въп’осът за П’оизхода. За мястото на п’оизхода на човешката ’аса, знаете ли. ’азби’а се, вие знаете, че някога човешката ’аса е заемала само една планетна система.
— Безспо’но, никой вече не знае точно коя система е била тази, загубено и в мъглата на в’емето, знаете ли. Обаче съществуват ’азлични теории. Някои казват — Си’иус, други държат за Алфа Центавър, разбирате ли.
— И какво пише Ламет?
— О, той върви по съвъ’шено нов път. Той се старае да докаже, че археологическите изкопаеми на третата планета на Арктур доказват, че човечеството е съществувало там още преди да се появят космическите полети.
— И това значи, че именно тогава тази планета е била люлка на човечеството?
— Вероятно. Трябва щателно да се изучи всичко и да се претеглят обстоятелствата преди да го кажа със сигурност. Трябва да се провери доколко компетентни са твърденията му.
Известно време Хардин мълча. След това попита:
— Кога Ламет е написал книгата си?
— О, мисля, че преди около осемстотин години. Разбира се, в основното той се е опирал на трудовете на Глин.
— Защо тогава да му доверяваме вселената? Не е ли по-просто да полетите на Арктур и сам да изучите разкопките?
Лорд Дорвин повдигна вежди и бързо смукна тютюн.
— Да, но поради каква нужда, мой скъпи приятелю?
— Само за да получите информация от първа ръка.
— Защо е необходимо това? Това е някакъв много сложен и безпомощен метод за получаване на информация. Погледнете сами, у мен са събрани трудовете на всички стари майстори — великите археолози на миналото. Аз ги сравнявам един с друг, намирам разногласията, анализирам противоречивите съждения, решавам кое от тях е най-правдиво и достигам до заключението. Ето това е научен метод. Най-малкото аз го разбирам така. Толкова неимоверно грубо ще бъде да се отправя на Арктур, или например на Слънчевата система, и да се мотая по планетите, когато великите учени на миналото вече са изучили всичко много по-ефектно, отколкото ние изобщо можем да се надяваме.