— Един и дванадесет — каза разпределителят.
Гаал бръкна в джоба си за дребни пари.
— Накъде да вървя? — попита той.
— Вървете по светлинната линия. Ето ви картичката. Тя ще свети, докато вървите правилно.
Гаал плати и тръгна напред. Стотици хора, такива като него, вървяха по своите индивидуални маршрути, колебаейки се, когато светлината на картичките им отслабваше, и отново продължавайки да вървят нататък.
Неговата собствена картичка внезапно угасна. Човек в блестяща жълто-синя униформа от свръхздрав пластотекстолит вдигна багажа му.
— Пряка линия до Луксор — каза той.
Неизвестният, вървящ след Гаал, чуваше всичко. Той чу и как Гаал отговори „добре“ и влезе след това в машината.
Таксито се издигна вертикално във въздуха. Гаал погледна през извития прозрачен прозорец, наслаждавайки се на усещането на полета в затворената машина и държейки се инстинктивно за седалката на водача. Хората долу веднага заприличаха на мравки в разтревожен мравуняк. След това и те изчезнаха някъде настрана.
Отпред се виждаше стена. Тя започваше високо във въздуха и продължаваше докъдето стига погледът. В стената се виждаха широките отвори на тунели. Таксито на Гаал долетя до един от отворите и се гмурна вътре. За секунда Гаал се удиви откъде водачът знаеше, че пътят е точно този.
Тъмнината наоколо разсичаше само тънък лъч светлина. Във въздуха беше шумно.
Таксито рязко забави ход и Гаал се наклони напред, стараейки се да запази равновесие. След това машината излетя от тунела и спря на едно от равнищата.
— Хотелът Луксор — каза водачът.
Той помогна на Гаал да стовари багажа си, получи десет кредита бакшиш с делови вид, след което взе поредния пътник и подкара таксито си нагоре.
3.
Трантор… — в началото на тринадесетото хилядолетие неговите възможности достигнаха своя климакс. Явявайки се център на имперското управление в течение на стотици хиляди поколения, бъдейки разположен в централните райони на галактиката, сред най-плътно населените и индустриално развити светове, той не можеше да не бъде най-значителното и богато струпване на човечеството, което някога бе виждала човешката раса.
Значението на тази планета, стабилно увеличавайки се, достигна накрая своя максимум. Цялата повърхност на Трантор, 75 000 000 кв. мили, представляваше само един град. Населението през времената на най-голям разцвет превишаваше
четиридесет милиарда души. Цялото това огромно количество хора се занимаваше изключително с административните нужди на Империята, и въпреки това те не достигаха за задача с такава сложност. (Следва да се помни, че невъзможността правилно да се изпълнява административната работа на Галактическата Империя под невдъхновяващото ръководство на последните императори се оказа решаващ фактор в падането на Империята. ). Всеки ден цели флотилии от десетки хиляди звездолети возеха продукти от десетки селскостопански планети на обедните маси на Трантор…
Зависимостта на планетата от външните светове не само в селскостопанската, но и във всички други области, свързани с жизнените необходимости направи Трантор изключително раним за нападения и дълга обсада. За последното хилядолетие императорите добре разбраха това, смазвайки въстание след въстание, и цялата политика на императорския двор се свеждаше до това да се защити някак това уязвимо място…
Гаал не знаеше, свети ли слънце на небето, нещо повече, не можеше даже да разбере ден ли е в момента, или нощ. Стесняваше се да попита. Изглеждаше, че цялата планета е закована в метал. Наистина, сега на храна имаше консерви с етикет „закуска“, но той от опит знаеше, че има много планети, коио живеят по свой собствен ред и не обръщат внимание на неудобното редуване на деня и нощта. А с каква скорост Трантор се върти около оста си той не знаеше.
Отначало той се натъкна на врата с надпис „Стая на слънцето“, но тя се оказа обикновено помещение с изкуствено радиационно осветление. Той остана в нея само няколко минути, след което се върна в главния хол на Луксор.
— Извинете, къде мога да си купя билет за космическа обиколка? — попита той администратора.
— Тук.
— А кога започва тя?
— Тя вече започна, вие закъсняхте само няколко минути. Но следващата е утре. Вие можете да купите билет веднага, и ще ви резервираме място.
— Ясно.
Утре ще бъде вече късно. Рано сутринта той ще трябва да ходи в университета.