— Извинете ме, но не разбирам, сър.
— Разговаряхте ли с някого, докато бяхте на наблюдателната кула?
— Да. С един човек на име Джерил. Не зная нищо повече за него.
— Името му няма никакво значение. Това е агент на Комитета за държавна сигурност. Той ви следеше още от космодрума.
— Но защо? Боя се, че просто нищо не разбирам.
— Кажете, този човек нищо ли не ви е говорил за мен?
Гаал се поколеба.
— Той ви нарече гарван.
— Не ви ли обясни защо?
— Каза, е вие предсказвате катастрофа.
— Това е истина… Кажете, много ли значи Трантор за вас?
Изглежда, всеки, с който Гаал се срещаше, се интересуваше от мнението му за Трантор. Все още не му беше хрумнало нищо друго освен единствената дума „Великолепно“.
— Говорите, без да сте помислили. А от психоисторическа гледна точка?
— Не съм я използувал при решаването на този проблем.
— Преди с вас да се запознаем по-тясно, младежо, вие ще се научите да използувате психоисторията при решаването на всеки проблем, и ще го правите автоматично… Погледнете.
Селдън измъкна от едно джобче на пояса си неголяма сметачна машинка. Носеха се слухове, че той не се разделя с нея даже в леглото и в часове на безсъние я измъква изпод възглавницата. Сивата й матова полировка беше леко изтъркана от дълго използуване. Ловките, възлести от старостта пръсти на Селдън заиграха по клавишите. На сивия екран светнаха червени символи.
— Ето ви положението на Империята днес. — каза Селдън.
Гаал въпросително погледна Селдън. Паузата се проточи.
— Но това, разбира се, не е пълната картина — каза накрая Гаал.
— Да, не е пълната — съгласи се Селдън. Радвам се, че не приемате думите ми просто на вяра. Но това е приближение, но основата на което могат да се правят общи изводи. Съгласен ли сте?
— Съгласно моето последно определение на производната функция — да.
Гаал говореше много внимателно, опитвайки се да избегне възможен капан.
— Прекрасно. Прибавете към това известната вероятност на престъпленията, ставащи в Империята, антиправителствените заговори, временните периоди на икономически спад, понижаващата се крива на изследване на нови планети…
Той продължи да изброява. С всяко ново определение на екрана се появяваше нов символ, починявайки се на движенията на ръката, а основното уравнение растеше и се променяше.
Гаал го прекъсна само веднъж.
— Не разбирам значението на този трансформационен ред.
Селдън го повтори още веднъж по-бавно.
— Но този извод е направен благодарение на забранена социална операция.
— Прекрасно. Вие действително съобразявате, но все пак недостатъчно бързо. В тази връзка тя не е забранена. Дайте, ще ви разкрия този ред.
Това отне значително повече време, но в кая на краищата Гаал покорно произнесе:
— Да, сега разбрах.
И накрая Селдън замълча.
— Ето ви картината на Трантор след пет столетия. Сега какво ще кажете?
Гаал отговори механично, не вярвайки на очите си:
— Пълно разрушение! Но… но това е невъзможно. Трантор никога не е бил такъв…
Селдън възбудено се въртеше на място, като момче на което е остаряло само тялото.
— Стига сте увъртали. Вие сам видяхте как стигнахме до този резултат. Сега го прехвърлете в думи. Забравете за минута за символите.
— Докато Трантор става все по-специализирана планета — отговори Гаал, — той става все по-уязвим, все по-малко може да се защищава. По-нататък, благодарение на това, че административното значение на Трантор расте от година на година, планетата представлява все по-привлекателна за завладяване. Тъй като наследяването на императора става все по-неопределено, а знатните родове — все по-свободни, социалната отговорност постепенно изчезва.
— Достатъчно. А какво ще кажете за цифровата вероятност за пълното унищожение на Империята за следващите пет века?
— Не мога да кажа.
— Какво? Вие не можете да направите диференциално изчисление на полето?
Под такъв натиск Гаал се чувствуваше не съвсем уютно. Изчислителната машинка не му беше предложена. Селдън я държеше на около фут от очите му. Гаал трескаво започна да смята наум и почувствува как челото му се покрива с пот.
— Около 85 процента? — предположи той.
— Не е лошо — отговори Селдън, присвивайки долната си устна, — но не е и добре. Точната цифра е 92,5 процента.
— И затова ли ви наричат Гарвана Селдън? — попита Гаал. — Не съм виждал по списанията всички тези ваши изчисления.
— Разбира се, че не! Това не е за печата. Нали не предполагате, че Империята някога ще обнародва своето бедствено и разклатено положение? За психоисторията такива изчисления не са сложни. Но някои резултати са утекли и са станали известни на нашата аристокрация.