— Да, разбира се!
Твер сви рамене.
— Сега си спомних. Но аз съм учил отдавна, преди теб.
— Добре, да забравим това. Работата е там, че сега ме изпращат право в центъра на този кризис. На никого не е известно какво ще стане, когато се върна, а избори за Съвета се провеждат ежегодно.
Твер вдигна глава.
— Надушил ли си някаква следа?
— Не.
— Но имаш някакви определени планове?
— Абсолютно никакви.
— Но…
— Никакво но. Хардин някога е казал: „Успехът не се постига само с планиране. Трябва да умееш и да мислиш.“. Аз смятам да мисля.
Твер неуверено поклати глава и двамата станаха, гледайки се един друг.
Неочаквано, но с тон, като че ли това се подразбира от само себе си, Мелоу каза:
— Чуйте какво ще ви кажа. Не искате ли да полетите с мен, младежо? Не ме гледай така. Преди да станеш политик, ти си бил търговец. Поне така са ми казвали.
— Накъде ще летим?
— Към Васалийския провал. Не мога да ти кажа по-точно, докато не се окажем в космоса. Е, какво ще кажеш?
— А ако Сат реши, че е по-добре да не ме изпуска от очи?
— Не мисля. Ако той така желае да се избави от мен, защо да не се избави от двамата наведнъж? Освен това нито един търговец няма да излезе в космоса, ако не му разрешат да си избере собствен екипаж. Ще взема когото поискам.
В очите на по-възрастния заиграха пламъчета.
— Добре. Съгласен съм.
Той протегна ръка.
— Това ще бъде първото ми пътешествие от три години насам.
Мелоу здраво стисна протегнатата ръка и отговори:
— Чудесно. Всичко е просто чудесно. А сега ще отида да събеа момчетата си. Не знаеш ли къде се намира докът на „Далечна Звезда“? Тогава до утре. Довиждане.
4.
Корелия е доволно чест феномен в историята, република, в която първенецът има всички прерогативи на монарх, освен титлата му. И следователно в нея цареше обикновен деспотизъм, несдържан от обикновените влияния на законната монархия: кралската чест и придворния етикет.
В материално отношение благосъстоянието й не беше високо. Дните на Галактическата Империя отдавна бяха отминали, не оставяйки след себе си нищо освен безмълвни паметници и развалини на постройки. Дните на Основанието още не бяхя настъпили и под безпощадната власт на управителя й, Комдор Аспер Арго, който беше въвел строги ограничения за търговците и още по-строги забрани за мисионерите, те не можеха изобщо да настъпят.
Космодрумът беше остарял до пълна негодност и екипажът на „Далечна Звезда“ усети това много добре. Хангарите бяха в полуразрушено състояние, и Джейм Твер се намръщи, редейки пасианс.
— Тук е нелошо местенце за търговци — замислено каза Хобер Мелоу.
Той спокойно оглеждаше местността през илюминатора. Засега почти нямаше какво да се каже за Корелия. Пътешествието мина без каквито и да било произшествия. Ескадронът от корелийски звездолети, които прехванаха „Далечна Звезда“ на подстъпите към системата, беше остатък от миналия разкош и смайваше с тромавостта си. Те се държаха на почтително разстояние и поддържаха тва разстояние и досега: вече цяла седмица молбите на Мелоу за среща с представители на правителството оставаха без отговор.
— Тук е нелошо местенце за търговци — повтори Мелоу. — Може да се каже, девствена територия.
Джейм Твер нетърпеливо вдигна глава и остави картите настрана.
— Какво в края на каищата смяташ да правиш, Мелоу? Екипажът мърмори, офицерите са обезпокоени, а ад се учудвам…
— Учудваш се? На какво?
— На положението. И на тебе. Какво изобщо правим тук?
— Стоим.
Старият търговец изфуча и започна бавно да почервенява.
— Ти се носиш из облаците, Мелоу — високо каза той. — Около космодрума има охрана, а над главата ни дежурят космолети. Ако те решат да направят от нас дупка в земята?
— Имаха на разположение за тази цел цяла седмица.
— Може би чакат подкрепления.
Очите на Твер бяха остри и проницателни.
Мелоу рязко седна в креслото.
— Да, помислил съм за това. Виждаш ли, проблемът не е от лесните. Първо, ние долетяхме дотук без всякакви затруднения. Обаче това може да не значи нищо, тъй като са изчезнали все пак три кораба от триста. Твърде нисък процент. Но това също може да значи, че те просто имат малко кораби, въоръжени с атомно оръжие, и че те не се осмеляват да показват силата си без нужда, докато тя не нарасне.