— Този човек е болен. Нека някой го изпрати до леглото. Заповядай да го сложат да почива, Мелоу, и нека някой се грижи за него. Той е тежко ранен.
Дългата ръка на Мелоу го отблъсна настрана.
— Не се намесвай, Твер, или ще те изгоня от каютата. И така, как се казвате, ваше преподобие?
Ръката на мисионера трескаво се сви във внезапен гърч.
— Ако вие сте просветен човек, спасете ме от тези езичници.
Той едва говореше.
— Спасете ме от тези негодници и варвари, които ме преследват и оскърбяват Галактическия Дух със своите престъпления. Аз съм Джорд Парма от Анакреон. Получил съм образованието си на Основанието, на самото Основание, деца мои. Аз съм свещенник на Духа, посветен във всичките му тайни, пристигнал тук по повелята на вътрешния ми глас.
Той се задъхваше.
— Как страдах в ръцете на непосветените. Всички ние сме деца на Духа и в името на този Дух ви заклинам да ме спасите от тях.
Внезапно думите му бяха прекъснати от металически сигнал за тревога и глас:
— Виждат се военни сили на противника. Необходими са указания.
Мелоу бясно изруга. Щракна превключвателя и извика:
— Продължавайте да наблюдавате! Това е всичко!
След това той върна превключвателя в предишното положение, приближи се до щорите на илюминатора, които се разтвориха при докосването му, и мрачно погледна навън.
— Военни сили на противника! Няколко хиляди войници, преоблечени като обикновена корелийска тълпа.
Шумът на тълпата достигна звездолета и на студената магнезиева светлина се виждаше, че предните редове се придвижиха малко напред.
— Тинтер!
Търговецът дори не се обърна, но шията му отзад почервеня.
— Включете външния рупор и разберете какво искат. Попитайте има ли сред тях представител на закона. Нищо не обещавайте и не ги заплашвайте, иначе ще ви унищожа собственоръчно.
Тинтер се обърна и излезе от каютата.
Мелоу почувствува, че го хващат рязко за рамото, и удари държащата го ръка. Това беше Твер. Той злобно прошепна на ухото му.
— Мелоу, ти си длъжен да защитиш този човек. Няма друг начин да защитим честта си. Той е от Основанието, и, в края на краищата, е свещенник. Тези диваци… Чуваш ли ме?
— Отлично те чувам, Твер.
Гласът на Мелоу пращеше.
— Имам тук по-важна работа от това да охранявам мисионери. И ще направя това, сър, което пожелая, и, кълна се в Селдън и в цялата Галактика, че ако се опиташ да ме спреш, ще те смажа. Не се изпречвай на пътя ми, Твер, или това ще свърши лошо за теб.
Той се обърна и тръгна към креслото си.
— Вие! Свети отче Парма! Знаете ли, че съгласно Конвенцията нито един мисионер няма право да стъпва на тяхна територия?
Отецът целият трепереше.
— Аз отивам там, накъдето ме зове Духът, сине мой. Когато непосветените отказват да видят светлината, нима това не е велик знак, че тя им е необходима?
— Това няма отношение към нещата, свети отче. Вие се намирате тук в нарушение на законите, както на корелийските, така и на тези на Основанието. По закон аз нямам право да ви взема под своята защита.
Мисионерът отново вдигна ръце. Объркването му беше преминало. Отвън през репродукторите се чуваше нечий глас и злобен шум в отговор. От този шум очите на свещенника станаха почти безумни.
— Чувате ли ги? Защо ми говорите за закона за човешкия закон? Има по-висши закони. Нима Галактическият дух не е казал: „Не стой със скръстени ръце, когато обиждат човек, твой брат“. И нима не той е казал: „Както ти се грежеш за сакатите и беззащитните, така за тебе ще се погрижат“. Нима нямате оръдия? Нима нямате кораб? И нима зад вас не стои Основанието? И нима над всички нас, над вселената, не цари Галактическия Дух?
Той спря, поемайки си дъх.
А след това усиленият глас от репродуктора замлъкна и в каютата влезе лейтенант Тинтер. Той беше разтревожен.
— Говорете — рязко каза Мелоу.
— Сър, те искат човека на име Джорд Парма.
— В противен случай?
— Заплахите са много, сър. Трудно е да се разбере нещо. Те са прекалено много, и всичките крещят. Някакъв от тълпата крещи, че е началник на този окръг и има политическа власт, но според мен той говори от нечие име.
— От нечие или не от нечие — сви рамене Мелоу — той представя закона. Досега не ми се е налагало да се срещна с него. Но ако някой тук мисли, че може да ме учи какво да правя, аз с удоволствие ще го науча да не ми се меси в работите.
Пистолетът бавно обиколи целия кръг и се спря на Твер. С усилие на волята старият търговец отпусна мускулите на лицето си и разтвори юмруци. Дъхът му се изтръгваше от ноздрите със свирене.
Тинтер отново излезе и след пет минути мъничка фигурка се отдели от тълпата. Тя се приближаваше към звездолета авно и неуверено, явно боейки се. Два пъти тя заиваше обратно и два пъти заплахите на беснеещата тълпа я заставяха да продължи напред.