— Добре.
Мелоу показа вратата с дулото на бластера, които стоеше в ръката му.
— Изведете го.
Мисионерът запищя. Той вдигна нагоре ръце и широките ръкави на мантията му паднаха до раменете, оголвайки отслабнали, със сини вени ръце. За част от секундата блесна и се изгуби слънчево зайче. Мелоу премига и отново презрително показа с бластера вратата.
Гласът на мисионера се задъхваше, докато той се бореше с двамата, хванали го за ръцете:
— Поклет да бъде предателят, който напуска брата си и го предава на злобата и смъртта. Нека оглушеят ушите му, които са глухи за молбите на безпомощния. Нека ослепеят очите му, които сляпо гледат невинния. Нека черна стане душата му, която…
Твер в отчаяние запуши уши с ръце.
Мелоу пъхна бластера си обратно в кобура.
— Заемете местата си по разчет — кака той. — Продължавайте наблюденето до шест часа след като се разотиде тълпата. След това удвоете постовете за четиридесет и осем часа. Инструкции за по-нататък — после. Твер, елате с мен.
Те останаха сами в личната каюта на Мелоу. Търговецът посочи креслото и Твер седна в него. Високата му здрава фигура изглеждаше повехнала.
Мелоу го изгледа с иронична усмивка.
— Твер, — каза той, — разочарован съм от теб. Трите години, заети с политика, изглежда са избили от главата ти всички търговски навици. Не забравяй: аз мога да бъда демократичен там, на Основанието, но нищо, включително тиранията, няма да ме спре да командувам кораба си така, както ми харесва. Нито веднъж досега не ми се е налагало да заставям екипажа си да изпълнява заповедите ми под дулото на бластера. Нямаше да се наложи и този път, ако ти не се беше намесил.
На моя звездолет, Твер, ти нямаш никакво официално положение, но аз съм готов да разговарям с теб и на „ти“ и приятелски, но само когато сме на четири очи. Обаче от този момент, в присъствието на моите офицери или войници, аз съм за теб „сър“, а не Мелоу. И когато заповядам нещо, ти ще се хвърлиш да го изпълняваш по-бързо от новобранец, или ще заповядам да те сложат в окови и да седиш да края на пътешествието в трюма. Ясно ли е всичко?
Лидерът на Партията преглътна слюнката си и отговори неохотно:
— Приеми извиненията ми.
— Приемам! Ще си стиснем ли ръцете?
Омекналите пръсти на Твер потънаха в огромната длан на Мелоу.
— Моите намерения бяха най-добри — каза Твер. — Трудно е да хвърлиш човек на тълпата да го разкъса. Този представител на закона или както там се нарече няма да може да го спаси от линчуване.
— Тук съм безсилен. Пък и, честно казано, цялото това произшествие не ми харесваше. Ти нищо ли не забеляза?
— Не, какво?
— Космодрумът е на голямо разстояние от населените пунктове. Внезапно мисионерът успява да избяга. Откъде? Той се появява тук. Съвпадение? Събира се голяма тълпа. Откъде? Най-близкият град е на повече от сто мили оттук. Но те успяват да стигнат дотук за половин час. По какъв начин?
— По какъв начин? — като ехо повтори Твер.
— Представи си, че мисионера просто са го довели тук и са го освободили, като примамка. Нашият общ приятел, негово преподобие Парма, изглеждаше напълно смутен. Стори ми се, че през цялата ни беседа нито веднъж не се държа естествено.
— Жестокото отношение — с горчивина прошепна Твер.
— Може би! А може би цялата идея е била да проявим галантност и великодушие в глупава защита на този човек. Той се намираше тук в нарушение на законите на Корелия и Основанието. Ако му бях позволил да остане, това щеше да бъде военен акт срещу Корелия, и Основанието на свой ред нямаше да може да ни защищава.
— Това е… това е предвидено за прекалено напред.
Лампичката на комуникационната връзка светна и не даде на Мелоу време да отговори на събеседника си.
— Сър, — раздаде се глас от микрофона, — получихме официално послание.
— Дайте го веднага!
Блестящо цилиндърче изскочи с леко изщракване от цепнатината на масата. Мелоу го отвори и изтръска пропит със сребърен разтвор лист хартия. Оценяващо потърка между пръстите си хартията и каза:
— Телепортирано е направо от столицата. Личната канцелария на Комдора.
Той хвърли един поглед на посланието и късо се изсмя.
— Значи така, прекалено напред съм предвиждал?
Той побутна писмото към Твер и добави:
— Половин час след като им върнахме мисионера дойде много вежлива покана пред очите на самия августейши Комдор. И това след седем дни чакане. Изглежда, че издържахме първото изпитание.