5.
Комдорът Аспер беше избран от своя народ с всеобщо одобрение. Останките от някога дългите му прави коси висяха до раменете, ризата му беше поизносена и говореше малко носово.
— Не ни е нужна никаква показност, търговец Мелоу — казваше той, — никакви фалшиви представления. Пред себе си вие виждате просто първия гражданин на държавата. Това означава думата Комдор, а това е единствената титла, която имам.
Той изглеждаше неимоверно доволен от речта си.
— Откровено казано, аз смятам този факт за една от най-тесните връзки между Корелия и вашата нация. Та нали и вашият народ също така предпочита републиканските настроения, както и нашият.
— Вие сте съвършено прави, Комдор — сериозно отговори Мелоу, извършвайки сравнението наум и потрепервайки вътрешно. — Вие приведохте именно този аргумент, който аз смятам за благоприятен за продължителен мир и дружба между нашите правителства.
— Мир! Аха!
Рядката сива брадица на Комдора се движеше в такт със сантименталния израз на лицето му.
— Мисля, че никой по цялата Периферия не взема така на сърце идеала за Мира, както аз. Казвам ви самата истина: откакто наследих от прекрасния си баща предводителството на държавата Мирът нито веднъж не е бил нарушаван. Може би не биваше да изтъквам това…
Тук той скромно се изкашля.
— …но на мен самия са ми казвали, че народът ми ме е нарекъл Аспер Любимия.
Мелоу хвърли поглед към добре гледаната градина. Може би високи телохранители и непознато оръжие гледаха сега към него от всеки ъгъл на градината, очаквайки знака на Комдора. Но високите стоманени стени, заобикалящи градината, изглеждаха съвсем нови, което изглеждаше малко странно за любимия на народа Аспер.
— Какво щастие, че ще имам работа именно с вас, Комдор — каза той. — Деспотите и монарсите от други светове, които нямат такова просветено управление, често нямат качества, които да ги правят всенародни любимци.
— Какви качества?
В гласа на Комдора се промъкна предпазливост.
— Разбира се, преди всичко, те не се грижат за интересите на своя народ. Вие, от друга страна, великолепно разбирате всичките им нужди.
Комдорът не вдигаше поглед от посипаната с чакъл пътечка, по която те лениво се разхождаха. Той потриваше скръстените си зад гърба ръце.
Речта на Мелоу продължаваше да тече гладко.
— Досега търговията между двете наши нации страдаше от ограниченията, наложени върху търговците от вашето правителство. Аз не се съмнявам, че вие отдавна вече сте стигнали до заключението, че нелимитираната от нищо търговия…
— Свободната Търговия! — промърмори Комдорът.
— Нека да бъде Свободната Търговия. Вие трябва да разберете, че тя ще бъде взаимоизгодна. Вие имате това, което е нужно на нас, и обратно. Ние трябва само да организираме обмяната, и нашето благосъстояние ще нараства. Такъв просветен просветител като вас, приятел на народа, нещо повече — един от народа, не се нуждае от това да бъде убеждаван по въпроса. И аз никога няма да оскърбя вашия ум с такива предложения, които вие разбирате по-добре от мен.
— Правилно! Аз отдовна съм разбрал това! Но какво искате?
Гласът му беше пълен с досада.
— Вашите хора винаги са били такива неразумни. Аз бих искал да търгувам с вас толкова, колкото позволява нашата икономика, но не по вашите условия. Аз не съм единственият, който заповядва тук.
Той повиши глас.
— Аз съм само слуга на народа. Моят народ не желае да търгува, когато търговията е отровена от червено-златни мантии.
Мелоу целият се напрегна.
— Принуждавали са ви към религия?
— На практика всичко вървеше натам. Вие, разбира се, помните Асконийското дело, преди двадесет години. Отначало вие продадохте няколко ваши прибори, а после вашите хора поискаха пълна свобода за действията на мисионерите, за да управляват тези прибори, след това бяха издигнати Храмовете. След това бяха основани религиозни школи, поискаха се автономни права за жреците на църквата — и какъв е резултатът? Сега Аскон е интегрален член на системата на Основанието и дори Великият Майстор не може да нарече собственото си долно бельо свое. О, не! Не! Самоуважението на нашия независим народ никога няма да позволи такова нещо.
— Но аз нямам намерение да ви предлагам нищо подобно — прекъсна го Мелоу.
— Не?
— Не. Аз съм Главен Търговец. Моята религия са парите. Целият този мистицизъм и мисионерски фокуси само ме дразнят, и се радвам, че вие отказвате да си имате работа със всичките теззи свещенници. Така повече ми харесва.
Смехът на Ковдора беше пронизителен и нервен.