— Добре казано! Основанието трябваше да изпрати много порано човек като вас.
Той дружески сложи ръка на полегатото рамо на търговеца.
— Но вие ми казахте само половината. Аз разбрах само какво не ви е по вкуса. А сега кажете какво искате в замяна.
— Единственото, което искам, Комдор, е вашите сандъци да пращят от невиждани богатства.
— Така ли?
Той изсумтя.
— За какво са ми всичките тези богатства? Истинска цена има само любовта на твоя народ. Аз я имам.
— Но вие спокойно можете да имате и едното, и другото, защото никой не е забранил да се събира злато с едната ръка и любов с другата.
— Е, е, младежо. Това би бил, разбира се, интересен феномен, ако той беше възможен. Как си представяте това?
— О, има много начини. Трудност представлява по-скоро изборът между тях. Нека да помислим. Например луксозните стоки. Това, например…
Мелоу внимателно измъкна от вътрешния си джоб плоска верижка от полиран метал.
— Погледнете.
— Какво е това?
— Трудно е да се обясни с думи. Нямате ли подръка някоя девойка? Каквато и да е, само да е млада, а също и огледало — в цял ръст?
— Хм-м-м… Какво пък, да идем у дома.
Комдорът наричаше жилището си дом. Населението вероятно го наричаши дворец. За зорките очи на Мелоу то твърде много приличаше на крепост. Зданието беше построено на хълм, откъдето се откриваше изглед към столицата. Дебелите му стени бяха укрепени с арматура. Всички подходи към него се охраняваха, а и самата му архитектура го правеше още по-непристъпно. Точно в такъв дом би трябвало да живее Любимият на всички Аспер.
Пред тях стоеше млада девойка. Тя дълбоко се поклони на Комдора, който каза:
— Това е една от слугините. Ще стане ли?
— Превъзходно!
Комдорът внимателно наблюдаваше как Мелоу закопчаваше верижката около кръста на девойката. След това търговецът отстъпи крачка назад.
Комдорът изсумтя за пореден път.
— Това ли е всичко?
— Бихте ли дръпнали завесата, Комдор? Мило момиче, до закопчалката има неголяма ръчка. Ако обичате, дръпнете я нагоре. Не се бойте, няма да ви навреди.
Девойката направи каквото й беше наредено, задържа дъх, погледна ръцете си и от изумление спря да диша.
— Ох! — само промълви тя.
От кръста нагоре тя беше обкръжена от бледо блестящо сияние, заавършващо с корона от течен огън над главата й. Сякаш някой беше свалил зората от небето и я беше подарил на любимата си.
Момичето спря пред огледалото и го загледа с възхищение.
— Вземете — каза Мелоу, протягайки й огърица от сиви камъчета. — Окачете я на шията си.
Тя послушно закопча огърлицата на гърдите си, и всяко камъче, оказало се в луминесцентното поле, заблестя в алено и златно.
— Харесва ли ви? — попита Мелоу.
Девойката не отговори, но в очите й блестеше възхищение. Комдорът махна с ръка и тя неохотно премести ръчката на пояса надолу. Сиянието угасна. Тя си тръгна, но споменът щеше да й стигне за цял живот.
— Всичко това е ваше, Комдор, — каза Мелоу, — за вашата жена. Смятайте това за малък подарък от Основанието.
— Хм-м-м.
Той повъртя верижката и огърлицата в ръце, като че ли ги претегляше.
— Как правите това?
Мелоу сви рамене.
— Това е въпрос за нашите технически експерти. Но това ще работи, забележете, без всякакви там свещенници.
— Да, но в края на краищата, това не е нещо повече от женска дрънкулка. Какво може да се направи с нея? Как може да се спечели от нея?
— Вие сигурно устройвате чествувания, банкети, приеми или нещо от този род?
— О, да.
— Разбирате ли колко ще ви заплатят жените за такава скъпоценност? Най-малко десет хиляди.
Изглежда че дори ако беше ударила мълния посред двора, Комдорът нямаше да бъде повече поразен.
— Ах!
— А тъй като енергетическият блок на тази скъпоценност няма да издържи повече от шест месеца, то ще са нужни чести замени. А сега за работата: ние можем да ви продадем толкова такива скъпоценности, колкото поискате, само за по една хиляда, само ни платете в ковано желязо. Ето ви деветстотин процента печалба.
Комдорът се хвана за брадата и сякяш целият се потопи в изчисления.
— Велика Галактико, та вдовиците просто ще се избият за тях! Ще продавам в неголямо количество, нека устройват търг. Разбира се, те не бива да знаят, че лично аз…
Мелоу бързо го прекъсна.
— Ние можем да ви представим пълния списък на приборите, намиращи се в трюмовете на моя звездолет. Имаме електрически печки, които за две минути ще опекат и най-твърдото месо така, че то ще се топи в устата. Имаме ножове, които нямат нужда от точене. Нашите перални машини работят автоматично и непрекъснато, когато ви е нужно да изперете нещо, както и машините за миене на чинии, и прахосмукачките, и всичко, което вие пожелаете. Помислете за своята популярност, която ще започне да нараства, ако направите всички тези прибори достъпни за широката публика. Помислете за непрекъснато растящото количество стоки, кгато те ще станат монопол на държавата с деветстотинпроцентна печалба. Те ще бъдат готови да ви платят колкото поискате и съвсем не е необходимо да знаят по каква цена вие сте купили всичко това. И забележете, нито един от моите прибори не изисква никакво религиозно наблюдение. Всички ще бъдат доволни.