— Това е лошо.
— Не е задължително. Всичко беше предвидено.
— Но нали именно затова ме следяха?
— Да. Всичко, което касае нашия проект, се изследва много щателно.
— Значи вие сте в опасност?
— О, това е несъмнено. Съществува вероятност от 1,7 процента, че ще ме осъдят на смърт, макар че, естествено, това няма да спре проекта. Това също е предвидено. Пък и работата не е в това. Доколкото помня, трябваше да се срещнем утре сутринта в Университета?
— Да — отговори Гаал.
5.
КОМИТЕТ ЗА НАРОДНА БЕЗОПАСНОСТ… — аристократическата коалиция се издигнала на власт след успешно покушение над Клеон I, последният от династията на Ентуизите. Общо взето, тази коалиция внесла елементи на порядък в продължение на дълги векове на нестабилност и безпокойства в Империята. В крайна сметка под предводителството на великите князе Чеизи и Дивартси тя дегенерирала до сляп инструмент за поддържане на статуквото… Комитетът не се отделил напълно от държавната власт до абдикацията на последния от силните императори, Клеон II. Първият началник на Комитета…
В известен смисъл началото на упадъка на властта на Комитета може да се проследи от началото на процеса над Хари Селдън, който се е провел две години преди Ерата на Основанието. Този процес е описан в биографията на Хари Селдън от Гаал Дорник…
Гаал не изпъли своето обещание. На следващата сутрин го събуди приглушен звън. Той вдигна слушалката и гласът на хотелския клерк много вежливо и ясно го информира, че той е длъжен да не напуска стаята по заповед на Комитета за народна безопасност.
Гаал веднага се хвърли към вратата, но тя кой знае защо не се отваряше. Оставаше му само да се облече и да чака.
Дойдоха за него, отведоха го някъде, но въпреки всичко това беше съвсем истински арест. Въпросите му се задаваха с изключително вежлив тон. Всичко беше много благоприлично. Той обясни, че е найобикновен провинциалист от Синакс, че е учил в такива и такива училища и институти, че е получил званието доктор по математика тогава и тогава. Поканили са го на работа в групата на Хари Селдън и се е съгласил. Отново и отново той повтаряше всичко отначало и пак всичко отначало, а те все се връщаха към въпроса за присъединяването му към групата на Селдън. Как е чул за нея, какви е трябвало да бъдат задачите му, какви тайни инструкции е получил, в какво се състои проектът на Селдън.
Той отговаряше, че нищо не знае. Не е получавал никакви тайни инструкции. Той е учен и математик. Съвършено не се интересува от политика.
В края на краищата вежливият инквизитор попита:
— И кога ще бъде разрушен Трантор?
Гаал се запъна.
— Моите знания са недостатъчни, за да отговоря на въпроса ви.
— А кой може да отговори на него?
— Как мога да отговарям за другите?
Гаал беше мокър от пот, беше му горещо.
— Говорил ли ви е някой за възможността за такова разрушение и за това кога това трябва да стане? — попита следователят. И когато младежът се поколеба, той добави: — Имайте предвид, докторе, вие бяхте следен. Бяхме на космодрума, когато пристигнахте, на наблюдателната кула, когато чакахте срещата си, и, разбира се, нищо не ни струваше да подслушаме срещата ви с доктор Селдън.
— В такъв случай вие знаете неговия възглед за този проблем — отговори Гаал.
— Възможно е. Но бихме искали да го чуем от вас.
— Селдън се придържа към мнението, че Трантор ще бъде разрушен до пет века.
— Той е доказал това… хм… математически?
— Да.
— И вие потвърждавате, че неговите математически концепции са верни?
— Щом доктор Селдън счита така, значи те са верни.
— Е, какво пък. Засега нямам повече въпроси, но ще ви задържа. Това е всичко.
— Почакайте. Аз имам право на защитник. Настоявам на правата си на имперски гражданин.
— Никой не ви ги отрича.
Не се наложи Защитникът да бъде чакан дълго.
Влезлият в килията човек беше висок и лицето му беше толкова тясно, че изглеждаше сглобено само от вертикални линии, не оставяйки място за усмивка.
Гаал вдигна очи. Чувствуваше се отслабнал и уморен. Бяха се случили толкова събития, а той не беше прекарал още дори тридесет часа на Трантор.
— Казвам се Лорс Аваким — каза човекът. — Доктор Селдън ме изпрати да ви защищавам.
— Така ли? Чуйте тогава. Искам веднага да се подаде апелация до императора. Задържан съм без всякаква причина. Не съм виновен за нищо. За нищо! — Той размаха ръце. — Вие сте длъжен незабавно да се погрижите това да бъде доложено на императора.