— Освен вас, както ми се струва. А какво ще спечелите вие от това?
— Това, което печели всеки търговец по законите на Основанието. Аз и моите хора получаваме половината от печалбата. Вие само купете това, което искам да ви продам, и това ще бъде изгодно и за двама ни. Много изгодно.
Комдорът мислеше за нещо и на лицето му беше изписано явно наслаждение.
— С какво искате да ви се плаща? С желязо?
— Да, и с въглища, и с боксити, а също и с тютюн, пипер, магнезий, дървесина. Вие имате всичко това в достатъчни количества.
— Това звучи нелошо.
— И аз мисля така! Да, Комдор, и още нещо, което току-що ми дойде на ума. Аз мога да преоборудвам вашите заводи.
— Какво? Как така?
— Да вземем например вашите леярски заводи. Аз имам прекрасни неголеми приспособления, които ще ви позволят да намалите стойността на произвежданата продукция с деветдесет и девет процента. Вие ще можете да намалите цената двойно и все още ще имате печалба при продажбата. Мога да ви покажа какво имам предвид, стига само да ми разрешите. Имате ли в града стоманолеярен завод? Обещавам ви, че това няма да ни отнеме много време.
— Това може да се организира, Търговец Мелоу, но утре, утре. Вие нали ще вечеряте днес с нас?
— Моите хора… — започна Мелоу.
— Нека дойдат всички — величествено каза Комдорът. — Символичен дружески съюз на нашите нации. Но при едно условие.
Лицето му се удължи и стана строго.
— Никакви ваши религии. Не мислете, че всичко това е разрешение за вашите мисионери да се намесват в нашите работи.
— Комдор, — сухо каза Мелоу, — давам ви дума, че религията само ще намали моята печалба.
— Тогава стига за днес. Ще ви изпратят обратно до кораба ви.
6.
Комдората беше много по-млада от своя съпруг. Лицето й беше бледо и студено, а черните коси — гладко вчесани, с кок.
Гласът й беше рязък.
— Свършихте ли вече вашата работа, мой любезни и благородни съпруже? Съвсем, съвсем? Може би дори ще благоволите да разрешите да вляза в градината?
— Няма нужда от драми, Ликия, скъпа — меко отговори Комдорът. — Днес у нас ще вечеря един младеж и ти ще можеш да говориш с него каквото искаш и дори понякога да се вслушваш в това, което казвам аз. Някъде в двореца ще трябва да освободим стаи за хората му. Наистна, кой знае защо на мен ми се струва, че те няма да бъдат много.
— Но затова пък те ще ядат и пият за всички останали, а после ти ще стенеш две нощи, пресмятайки разходите.
— А може би няма да стена. Въпреки всички твои предишни разсъждения, вечерята днес трябва да бъде обилна.
— О, сега разбирам.
Тя го изгледа с презрение.
— Ти се отнасяш прекалено дружески към тези варвари. Може би именно затова не ми беше разрешено да присъствувам на вашата беседа. Може би твоята мъничка, помъдряла от опита душица е решила да измени на баща ми.
— Съвсем не.
— Да, и аз най-вероятно ще ти повярвам, нали? Ако някога бедна жена е била жертва на политиката поради неуспешен брак, това съм аз. Можех да се омъжа за по-приличен човек, ако бях потърсила.
— Какво пък, моя скъпа лейди. Може би вие с удоволствие ще се върнете на собствената си планета. Но за да си спомням винаги за вас, аз ще си запазя сувенира, с който се запознах по-добре от всичко през нашия съвместен живот — вашият език. Просто ще заповядам да го отрежат. И — тук той наклони глава настрани, като че ли преценяваше нещо — за да допълня докрай вашата красота, ще заповядам да ви отрежат също ушите и края на носа.
— Няма да посмееш, свиня! Баща ми ще превърне всичките ти планети в метеоритен прах. Честно казано, той може да направи това, дори ако само му кажа, че ти си решил да сключиш договор с тези варвари.
— Хм-м-м. Струва ми се, че няма никаква нужда от заплахи. Ако искаш, сама поговори с този младеж днес вечерта. И през това време, мадам, дръж езика си зад зъбите.
— Това заповед ли е?
— Виж какво, ето ти един подарък и млъкни накрая.
Верижката се обви около талията й, огърлицата висеше на шията. Той сам дръпна ръчката и отстъпи назад.