Дъхът й секна и тя неуверено протегна ръка към шията си. Когато докосна огърлицата, отново неволно извика.
Комдорът потри с удоволствие ръце и каза:
— Можеш да облечеш това днес и ще ти намеря още. А сега млъкни!
Тя млъкна.
7.
Джейм Твер се олюля. Той едва влачеше краката си.
— Защо си направил такава крива физиономия? — попита той.
Хобер Мелоу се откъсна от размишленията си.
— Нима? Не исках.
— Може би вчера е станало нещо… Исках да кажа, освен тази запивка.
С внезапно убеждение Твер продължи:
— Мелоу, някакви неприятности ли имате?
— Неприятности? Не. По-скоро напротив. Имам такова впечатление, като че ли с всичка сила съм се хвърлил върху дадена врата, а тя се е оказала отворена. Като че ли прекалено лесно ни пускат на стоманолеярните си заводи.
— Боиш се от капан ли?
— Ох, за Селдън, остави теези мелодрами!
Мелоу сдържа нетърпението си и добави с по-спокоен тон:
— Просто такъв открит достъп означава, че там няма да видим нищо интересно.
— Атомна енергия ли?
Твер се замисли.
— Ще ти кажа направо: няма признаци, че на Корелия някъде се използува атомна енергия. А да се скрие това е практически невъзможно: това оставя твърде дълбоки следи върху икономиката на такава цивилизация.
— Не и в случая когато развитието на атомната енергия тепърва започва, Твер, и не и тогава, когато я използуват само за военни цели и във военната икономика. Тогава тя може да бъде намерена само в доковете за звездолети и в стоманолеярните заводи.
— Значи, ако ние не намерим такава, тогава…
— Тогава те просто нямата атомна енергия… или просто я крият от нас. Хвърляй ези-тура или се досети сам.
Твер поклати глава.
— Много съжалявам, че не дойдох вчера с теб.
— Аз също съжалявам — студено отговори Мелоу. — Не възразявам срещу моралната подкрепа. За съжале ние обаче условията на срещата ги диктуваше Комдорът, а не аз. Погледни, изглежда че този автомобил е дошъл, за да ни откара на леярната. Взе ли приспособленията?
— Всички до едно.
8.
Стоманолеярният цех беше огромен и носеше всички признаци на разрушението, което никакви допълнитеелни ремонти не можеха да поправят. Сега той беше празен и удивително тих, приемайки такива гости като Комдора и неговите придворни.
С небрежно движение Мелоу постави лист стомана на стойката. Взе в ръка инструмента, протегнат му от Твер, и здраво хвана кожената ръкохватка, обкръжаваща оловната обвивка.
— Това е ниструмент. — каза той. — Той е опасен, но опасен е и обикновеният трион. Просто не бива да подлагате ръцете си.
Докато говореше, той прокара дулото на апарата по стоманената плоскост, която беззвучно се раздели на две.
Раздаде се всеобща въздишка на изумление и Мелоу се разсмя. Той вдигна една от половинките и я опря ня коляното си.
— С моя прибор може точно да се отреже ивичка, дебела една стотна от дюйма, а стоманен лист, дебел два дюйма, ще се разреже също така лесно, както и тънък. Ако точно измерите дебелината на метала и сложите листа на масата, вие можете да разрежете стоманата, без дори да одраскате дървото.
И с всяка негова фраза дулото на апарата се движеше напред и назад, и стоманата хвърчеше из цялата стая.
— Със стоманата — завърши той — може да се прави всичко, което пожелаете.
Той леко премести една ръчка.
— Да допуснем, че вие искате да намалите дебелината на стоманата, или да премахнете шупла, или да отстраните ръждата? Гледайте!
От дулото на прибора започна да излита прозрачно фолио, отначало на шестдюймови стружки, после на осемдюймови, после на дванадесетдюймови.
— А ако искате да пробивате дупки? Принципът е все същият.
Сега те се струпаха около него. Това беше демонстрация, вълшебство, водевил, и по-точно — умение да уговаряш при продажбата. Високите правителствени чинове се повдигаха на пръсти, гледаха над рамената на съседите и си шепнеха, докато Мелоу правеше кръгли акуратни дупки в еднодюймовата стомана със своя апарат с атомно захранване.
— А сега искам да ви покажа още нещичко. Нека някой ми донесе две къси парчета тръба.
Почтеният министър на някакъв там отрасъл скочи като хлапе, но никой не обърна внимание на това, че той изцапа ръцете си с кал и машинно масло като прост работник.
Мелоу постави тръбите една върху друга вертикално и с едно движение ги завари. И пред тях стоеше една тръба! Дори не се виждаше шев!
Мелоу огледа всички присъствуващи, започна отново речта си и внезапно млъкна по средата на думата. Сърцето му изстина.
Във всеобщото възбуждение един от телохранителите на Комдора се приближи, за да вижда по-добре, и Мелоу за пръв път се оказа на такова разстояние, че можеше добре да разгледа непознатото му ръчно оръжие.