— Така ли?
Долната устна на Мелоу се издаде напред.
— И какъв извод правите от това?
— Много странни слухове ходят из космоса. Разбира се, те се предават от уста на уста изопачени, но когато бях млад, на планетата ни кацна неголям звездолет, в който имаше странни хора. Те не знаеха нашите закони и не можеха да кажат откъде са дошли. Те говореха за вълшебници на самия край на Галактиката, вълшебници, които светели в тъмното, летели по въздуха и не можели да бъдат убити с никакво оръжие. Ние се смеехме. Аз също. Спомних си за това едва днес. Но вие светехте в тъмното, и аз не вярвам, че ако имах бластер, щях да мога да ви убия. Кажете, а можете ли да летите по въздуха също така просто, както сега седите?
— Всичко това са празни измислици — хладнакръвно отговори Мелоу.
Бар се усмихна.
— Приемам вашия отговор. Аз не разпитвам гостите си. Но ако вълшебниците съществуват, ако вие сте един от тях, то някога те ще бъдат тук много. Може би това е добре. Може би би трябвало да обновим кръвта в жилите си.
Той промърмори нещо под нос, а след това бавно каза:
— Но е възможно и обратното. Нашият нов наместник също мечтае, както и старият Вискард.
— За императорската корона?
Бар кимна с глава.
— Моят син ми предава слухове. Намирайки се в личния конвой на наместника е трудно да не ги чуеш. А той ми казва всичко. Нашият нов наместник не би с отказал от короната, ако му бъде предложена, но си е оставил път за отстъпление. Казват, че в случай на неуспех той смята да създаде нова Империя сред варварските държави. Казват също, но в това вече не съм сигурен, че той вече е омъжил една от дъщерите си за някакъв дребен варварски крал.
— Ако се вярва на всички слухове…
— Зная. Какво ли не се говори. Аз съм стар и говоря глупости. Какво мислите вие?
И проницателните му остри очички се забиха в търговеца.
— Нищо — отговори Мелоу. — Но бих искал да ви задам един въпрос. Има ли на Сивена атомна енергия? Почакайте, почакайте, разбирам, че я познавате, питам дали имате още действуващи генератори, или всички са били разрушени по време на въстанието?
— Разрушени? Не. По-скоро биха унищожили половината планета, отколкото най-мъничката атомна енергостанция. Та те са незаменими и постоянно зареждат нашия боен флот. От тази страна на Трантор — с гордост добави той, — нашите атомни енергостанции са най-мощните.
— Тогава какво трябва да направя, за да огледам тези генератори?
— Нищо! — решително отговори Бар. — Вие не можете да се приближите към военен център, без да ви разстрелят веднага. Никой не може. Сивена все още е лишена от всичките си граждански права.
— Искате да кажете, че всички енергостанции са под военна охрана?
— Не. Има и малки градски станции, които дават светлина и топлина на домовете, автомобилите и така нататък. Но и тук не е полесно. Контролират ги технически работници.
— Кои са те?
— Специална група, която обслужва енергостанциите. Тази чест се предава по наследство, синовете работят заедно с бащите като помощници. Те мислят единствено да честта на своето съсловие. Нито един човек не може да влезе в станцията, ако не е техник.
— Ясно.
— Не мога обаче да кажа, — добави Бар, — че е нямало случаи на подкупване на техниците. В нашите дни, когато сменихме девет Императора за петдесет години, и седем от тях бяха убити, когато всеки командир на звездолет се опитва да узурпира властта на наместника, а наместникът — тази на Императора, аз мисля, че дори техник може да бъде подкупен. Но трябва да се плати твърде много, а аз съм просяк. А вие?
— Какво са парите? Не, нямам такива. Но нима за подкуп винаги са необходими пари?
— А какво друго, когато за пари може да се купи всичко останало?
— Много неща, които не могат да се купят за никакви пари. А сега, ако ми кажете как да се добера до най-близкия град с атомна енергостанция, ще ви бъда много признателен.
— Почакайте!
Бар протегна напред слабите си ръце.
— Закъде бързате? Вие дойдохте при мен, но нима аз ви задавах въпроси? В града, където жителите все още ги наричат бунтовници, ще ви спре първият войник или патрул, който чуе акцента ви и види дрехите ви.
Той се надигна и измъкна от тъмния ъгъл на старото си шкафче някаква книжка.
— Паспортът ми — фалшивият. С който избягах.
Той го мушна в ръката на Мелоу и я стисна.
— Описанието се различава, но ако го поизцапате малко, найвероятно няма да гледат особено внимателно.
— А вие? Ще останете без документ.
Старецът цинично сви рамене.
— И какво от това? И още нещо. Сдържайте езика си! Акцентът ви е варварски, идиомите — странни, и от време на време употребявате напълно забравен от всички архаизъм. Колкото по-малко говорите, толкова по-малко подозрения ще предизвикате. А сега ще ви обясня как да стигнете до града.