След пет минути Мелоу вече го нямаше.
Но преди да си тръгне окончателно, той се върна за минута в стария дом на патриция. И когато следващия ден рано сутринта Онум Бар излезе в малката си градинка, намери пред вратата голяма кутия. В нея имаше продукти, концентрирани продукти, каквито обикновено товарят на борда на звездолетите и които на вид и вкус изглеждаха чужди.
Но бяха от добро качество и стигнаха задълго.
11.
Техникът беше невисок. Кожата му бее гладка и блестеше от доволство. Прическата му беше къса и през косите розово проблясваше черепът. Пръстите му бяха украсени с тежки халки и пръстени, от дрехите се носеше дъх на парфюм, и това беше първият човек на тази планета, който изглеждаше сит.
Той гнусливо сви устни.
— Казвайте по-бързо какво ви трябва. Имам работа. Вие, изглежда, сте чужденец…
Той хвърли поглед на костюма на Мелоу и го изгледа с подозрение.
— Да, аз съм от друга система — отговори Мелоу спокойно, — но това няма значение. Имах честта да ви изпратя вчера неголям подарък…
Онзи помръдна нос.
— Получих го. Интересен предмет. Може би ще го използувам някога.
— Имам за вас други, още по-интересни подаръци. Много по-интересни.
— Да-а-а? — замислено проточи техникът, — изглежда, че ви разбрах. Искате да ми подарите някаква глупост: малко пари, дрехи, второкачествени скъпоценности — нима дребната ви душица смята, че с това може да се подкупи техник?
Долната му устна презрително се издаде напред.
— И зная какво искате в замяна. Много други вече са достигали до тази блестяща идея. Вие искате да бъдете приет в нашия план. Вие искате да ви посветим в тайните на атомната енергия и в това как да се грижите за приборите. Вие смятате, че ако тези сивенски кучета, а може би това, че сте чужденец, е още повече, всекидневно понасят наказанието за своя метеж, вие ще успеете да заслужите повече, използувайки привилегиите и протекциите на гилдията на техниците.
Мелоу се опита да вземе думата, но техникът внезапно изрева:
— А сега се махайте, докато не съм извикал патрула. Вие какво, мислите, че ще предам доверието ли? Сивенските предатели, които са работили тук преди мен, може би биха се съгласили на това! Но сега вие разговаряте с други хора! Велика Галактико, стоя и се удивлявам, защо не ви убих още сега с голи ръце!
Мелоу се усмихна мислено. И по тон, и по съдържание тази реч беше най-обикновен фарс, и техникът отлично знаеше това.
Търговецът с ирония погледна двете дебели ръце, които го заплашваха преди няколко секунди, и отговори:
— Ваша Мъдрост, вие грешите в три отношения. Първо, аз не съм шпионин на наместника, дошъл да провери вашата лоялност. Второ, подаръците ми са такива, че от тях не би се погнусил и самият августейши император, ако можеше да ги получи. И трето, аз искам от вас съвсем малко, почти нищо.
— Така ли?
Този път техникът говореше с тромав сарказъм.
— Да, чудесно, що за подарък е това, на който ще завиди и самият Император? Какво толкова вие в своята милост смятате да ми подарите, което няма дори Императорът?
И той се засмя с квакащ смях.
Мелоу се надигна и отмести креслото настрана.
— Чаках три дена, за да ви видя, ваша мъдрост, но демонстрацята ми ще отнеме само три секунди. Ако не ви затруднява да извадите бластера си, ръкохватката на който виждам до вашата ръка…
— А?
— И да ме застреляте, ще ви бъда много признателен.
— Какво?
— Ако бъда убит, просто ще кажете на полицията, че съм се опитвал да ви подкупя да издадете тайните на гилдията. Ще спечелите слава. Ако не бъда убит, ще ви подаря своето силово поле.
За пръв път за целия разговор техникът обърна внимание на мъгливото искрене, което плътно обвиваше посетителя му, като че ли е покрит целият с бисерен прах. Прицелвайки се, той натисна спусъка.
Молекулите на въздуха, уловени от атомния разпад, се превърнаха в светещи огнени йони и контурите им очертаха тънък лъч, опрял право в сърцето на Мелоу… и падащ в краката му!
Търпеливият израз на лицето на Мелоу не се промени докато атомните сили се опитваха да пробият защитата му и безвредно се топяха във въздуха.
Бластерът на техника с незабелязано от него тупване падна на пода.
— Нима Императорът има лично силово поле? — попита Мелоу. — А вие можете да имате.
— Кажете, вие техник ли сте? — заеквайки, промърмори шишкото.