Анкор Джаел вдигна вежди и попита.
— Какво общо имам аз с това?
— Тоест как какво общо? Прърво, вие сте стар вълк в политиката. Второ, лишихте се от своя портфейл благодарение на Джоран Сат, същия този човек, който по-скоро ще се съгласи да му извадят окото, отколкото да ме види като член на Съвета. Вие смятате, че имам малко шансове, нали?
— Не са много — съгласи се екс-министърът на образованието. — Вие сте от Смирно.
— Юидически това няма значение. Получил съм образованието си на Основанието.
— Не бъдете дете. Откога предвзетостта иа други закони освен своите собствени? А какво стана с вашия човек, как се казваше… Джейм Твер? Какво казва той?
— Той казва, че можех да вляза в Съвета още преди година — спокойно отговори Мелоу. — Но той е човек без дълбочина в мисленето и съжденията, и нищо няма да направи. Той крещи високо и силно, но в този случай това е малко. Аз трябва да вляза в Съвета. И сте ми нужен вие.
— Джоран Сат е най-умният политик на планетата и той ще бъде против вас. Не мога да бъда уверен, че ще успея да го надиграя. И не мислете, че той не може да се бори и твърдо, и мръсно.
— Имам пари.
— Това вече е по-добре. Но за да подкупите и предвзетостта трябват купища пари, кален смирниецо!
— Имам ги.
— Какво пък, ще видя какво може да се направи. Само после да не започнете да се търкаляте на пода и да блеете, че аз съм ви вкарал в тази работа. Кой е това?
Краищата на устните на Мелоу се отпуснаха надолу и той каза:
— Доколкото разбирам, самият Джоран Сат. Дошъл е по-рано, но аз го разбирам. И така вече го избягвам цял месец. Джаел, влезте в съседната стая и включете микрофона. Искам да чувате всичко.
Той дружески шеговито побутна члена на Съвета към вратата с гол крак, след което стана на крака и наметна на раменете си копринен халат. Синтетичната слънчева светлина се смени с обикновена.
Секретарят на кмета тържествено влезе в стаята, а безмълвният майордом затвори след него вратата.
Мелоу затегна ремъка на халата и каза:
— Избирайте си кресло, Сат.
Онзи дори не се усмихна. Избра си достатъчно удобно кресло, но сядайки, не се отпусна нито за секунда. Седнал на самия крайчец на креслото, той произнесе:
— Ако за начало кажете своите условия, можем да продължим направо по същество.
— Какви условия?
— Искате да ви уговарям ли? Добре, какво, например, правихте на Корелия? Отчетът ви не беше пълен.
— Предадох ви отчета си преди доста месеци. Тогава бяхте доволни.
— Да.
Сат замислено потри с пръсти чело.
— Но оттогава извършваните от вас действия придобиха голямо значение. Ние знаем много за вашите работи, Мелоу. Ние знаем точно колко нови завода сте отворили, с каква скорост го правите и колко ви струва това. И дворецът който сте си построили — той огледа стаята със студен оценяващ поглед, — и който ви струва на месец повече, отколкото е годишната ми заплата, и пътя, по който вървите — много важен и скъпоструващ път — по най-горните слоеве на обществото на Основанието.
— И какво от това? Не споря, вие, разбира се, имате отлични шпиони, но за какво говори всичко това?
— Говори за това, че имате пари, каквито преди година не сте имали. И това говори за каквото си искате… например, че сте сключили изгодна сделка на Корелия, за която ние нищо не знаем. Откъде имате такива пари?
— Скъпи Сат, нали не очаквате, че ще ви разкажа това?
— Не.
— Така и си мислех. И точно затова ще ви кажа сам. Те текат към мен като река направо от сейфовете на Комдора на Корелия.
Сат премига.
Мелоу, се усмихна и продължи.
— Но, за голямо съжаление за вас, тези пари са напълно законни. Аз съм Главен Търговец и получавам парите си в ковано желязо и хром срещу разни дрънкулки, които бях в състояние да му предоставя. Петдесет процента от печалбата ми по неразрушимия контракт с Основанието вече втора година отива при правителството в края на годината, когато всички добри граждани плащат данъците си.
— Във вашия отчет не се споменава нищо за търговски сделки.
— Там не се споменава също и какво съм закусвал същия ден, или името на бившата ми любовница, или каквото и да било несъществено.
Усмивката на Мелоу премина в гримаса.
— Бях изпратен — цитирам ви — за да си държа очите отворени. Не съм ги затварял никога. Искахте да разберете какво е станало с трите взети в плен търговски кораби на Основанието. Нито съм чул, нито съм разбрал нещо за тях. Искахте да разберете има ли Корелия атомна енергия. В моя отчет са споменати атомните бластери на телохранителите на Комдора. Други признаци не съм виждал. А тези бластери, които видях, са реликти от старата Империя, и може би отдавна не работят, доколкото зная.