Докато той говореше, Аваким бавно и внимателно разтоварваше на гладкия под някакви вещи. Ако Гаал не беше така зает със своето негодуване, щеше да познае в тези предмети металически листове за протоколи и джобен магнетофон.
Бз да обръща никакво внимание на негодуването на Гаал, Аваким накрая го погледна.
— Комитетът без съмнение ще се опита да подслуша нашата беседа. — каза той. — Това е незаконно, но въпреки всичко те ще се опитат да го направят.
Гаал изскърца със зъби.
— Обаче, — тук Аваким нарочно бавно седна в креслото, — магнитофонът, който виждате пред себе си, и който на пръв поглед е обикновен магнетофон, изправно изпълняващ функциите си, има още едно свойство. Той създава мъртва зона за всяко подслушващо устройство. Мисля, че този орех няма да го прегризат веднага.
— Значи мога да говоря свободно?
— Без всякакво съмнение.
— Тогава искам делото ми незабавно да бъде предадено на императора.
Аваким се усмихна с ледена усмивка и внезапно се оказа, че на лицето му все пак се намира място за нея, наистина при това се наложи бузите да се посвият малко.
— Вие сте от провинцията — каза той.
— Това не ми пречи да бъда гражданин на Империята, както и вие или кой да е член на Комитета за народна безопасност.
— Несъмнено, несъмнено. Просто искам да кажа, че като провинциалист вие не сте напълно запознат с живота на Трантор. Императорът не разглежда никакви дела.
— Към кого тогава може да се апелира след Комитета? Има ли друга процедура?
— Няма. За практическа апелация и дума не може да става. Легално вие имате пълното право да апелирате към Императора, но делото никога няма да стигне до него. Днешният император е нещо съвсем различно от императорът от династията на Ентуизите. Боя се, че Трантор сега се намира в ръцете на аристократическите родове, членовете на които и влизат в състава на Комитета за народна безопасност. Навремето това положение беше точно предсказано от психоисторията.
— Наистина ли? — каза Гаал. — В такъв случай, ако доктор Селдън може да предсказва събития за по петстотин години напред, то…
— Той може да ги предсказва за по петнадесет хиляди години напред.
— Нека да бъдат петнадесет хиляди, няма да споря. Но защо тогава той не предсказа вчера моя арест и защо не ме предупреди за него? Макар че не, извинявайте.
Гаал седна на стола и подпря глава с ръка.
— Напълно разбирам, че психоисторическата наука не може да предскаже достатъчно точно бъдещето на отделния индивид. Надявам се, вие разбирате, че сега просто съм изкаран от себе си.
— Но вие грешите. Доктор Селдън смятше, че вие ще бъдете арестуван днес сутринта.
— Какво!
— Разбира се, много съжалявам, но това е така. Комитетът започна да проявява все по-голяма враждебност към неговите действия. На новите членове на групата се оказва все по-голям натиск. Графиките показват, че най-изгодно е да се разреши възникналият конфликт именно сега. Самият Комитет все още действуваше не съвсем уверено, и затова се наложи доктор Селдън да ви посети вчера, за да ги застави да действуват по-решително. Нямаше друга причина.
Дишането на Гаал спря.
— Значи така…
— Моля ви. Това беше необходимо. Доктор Селдън подтикна Комитета да ви арестува съвсем не от някаква лична неприязън. Вие тябва да разберете, че всички планове на доктор Селдън, обосновани чрез математически апарат, над който той е работил повече от осемнадесет години, включват всички случайности, в които има важни вероятности. Това е една от тях. Аз съм изпратен тук само с една цел — да ви кажа, че няма от какво да се боите. Всичко ще свърши добре: почти сигурно за нашия проект и с голяма вероятност за вас.
— Колко голяма е вероятността? — настоятелно каза Гаал.
— За проекта — повече от 99,9 процента.
— А за мен?
— Казаха ми, че е равна на 77,2 процента.
— Значи все пак имам шанс едно към пет, че ще ме бутнат в затвора или осъдят на смърт?
— Вероятността за последното е под един процент.
— Наистина ли? Сметките на един човек не означават абсолютно нищо. Помолете доктора да дойде при мен.
— За съжаление не мога да го направя, тъй като той също е арестуван.
Вратата се отвори широко, преди Гаал да успее да извика. Небрежно влезлият пазач се приближи към стола, взе магнетофона и го сложи в джоба си.
— Не мога да продължа без магнетофона — спокойно каза Аваким.
— Непременно ще ви го дадем, господин защитник, само че не този, който предизвиква статистическо поле.