Гласът на Сат стана хриптящ, макар че той говореше все така тихо.
— За убийството на свещенник от Анакреон, намиращ се на служба на Основанието.
— Така ли? И какви са вашите улики?
Секретарят на кмета се наведе напред.
— Мелоу, аз не се шегувам. Предварителното следствие е завършено. Трябва да подпиша само една хартийка и делото на Хобер Мелоу, Главен Търговец, срещу Основанието ще започне. Вие сте изоставили поданник на Основанието на измъчвания и смърт в ръцете на тълпа чужденци, елоу, и аз ви давам пет секунди за размисъл, за да предотвратите наказанието, което сте заслужили. Лично аз бих предпочел да решите, че можете да се измъкнете. Вие ще пъдете много по-безопасен като победен враг, отколкото като съзнателен нов приятел.
Мелоу тържествено отговори:
— Тогава смятайте, че съм изпълнил вашето последно желание.
— Чудесно!
Секретарят се усмихна недобро.
— Кметът настояваше да опитаме да се договорим с вас, а не аз. Отбележете, че не се постарах прекалено много.
Той стана и излезе от стаята.
Мелоу вдигна очи към влезлия Анкор Джаел.
— Чухте ли всичко? — попита той.
Онзи сви рамене.
— Откакто познавам тази змия, никога не съм го виждал до такава степен излязъл от кожата си.
— Добре. Какво бихте казали?
— Според мен това е очевидно. Външната политика на превъзходство с помощта на духовните сили е неговата идея-фикс, но все пак ми се струва, че крайната му цел ни най-малко не е духовна. Аз бях уволнен от кабинета на Министрите заради спорове на същите тези теми, пък и вие самият чудесно знаете това.
— Разбира се, че зная. А що за цел е това, как смятате вие?
Джаел стана сериозен.
— Какво пък, той не е глупав, така че трябва да вижда пълния банкрут на нашата религиозна политика, която надали е постигнала дори една победа за последните седемдесет години. Той съвършено очевидно я използува за някаква лична полза.
Сега другото. Всяка догма, основана на вярата и емоциите, е опасно оръжие, защото е невъзможно де се гарантира, че то няма да се обърне срещу самия теб. Вече цели сто години ние поддържаме ритуали и митове, които ставаха все по-почтени, традиционни и… остаряли. В известен смисъл ние вече частично сме изгубили контрол над собствената си религия.
— В какъв смисъл? — настоятелно попита Мелоу. — Говорете, искам да зная какво мислите.
— Да допуснем, че някой честолюбец използува религията не за нас, а срещу нас.
— Вие искате да кажете, че Сат…
— Прав сте. Имам предвид Сат. Чуйте ме, ако той успее да мобилизира различните йерархии на подчинените планети срещу Основанието в името на религията, как мислите, имаме ли дори най-малък шанс? Начело на армия от набожни хора той би могъл да нападне ереста, например във ваше лице, и да стане крал, което е неизбежно. В края ня краищата нали Хардин веднъж е казал: „Атомният бластер е добро оръжие, но той може да стреля и на другата страна“.
Мелоу се плесна по голото бедро.
— Добре, Джаел, устрой ме в този Съвет и аз ще го сразя.
Джаел помълча, след което каза многозначително:
— Не знам, не знам. Какви са тези подмятания за линчуването на свещенник? Нали това не е истина?
— Чиста истина е — небрежно отговори Мелоу.
Джаел подсвирна.
— И той притежава неопровержими доказателства?
— Сигурно притежава.
Той се поколеба, след това добави:
— Джейм Твер беше негов човек от самото начало, макар че нито един от тях не подозираше, че аз зная това. А той беше свидетел на всичко.
Джаел поклати глава.
— Да-а. Това е лошо.
— Лошо ли? Какво лошо има тук? Този свещенник се намираше на планетата въпреки законите на самото Основание. Той явно беше използуван от Корелийското правителство като примамка, не зная волно или неволно. По всички закони на здравия смисъл не ми оставаше никакъв избор, и това, което направих, влиза в рамките на закона. Ако той предаде делото в съда няма да спечели нищо, само ще се покаже като глупак.
Джаел отново поклати глава.
— Не, Мелоу, вие не разбирате. Вече ви казах, че той умее да се бие мръсно. Той няма намерение да спечели обвинителна присъда, той знае, че никога няма да успее. Но той смята да погуби вашата популярност сред народа. Вие чухте какво каза той. Понякога обичаите стоят над законите. Вие можете да излезете от съдебната зала като свободен човек, но ако народът повярва, че сте оставили свещенник да бъде разкъсан от тълпата, от популярността ви няма да остане и следа.
Те ще признаят, че сте постъпили законно, и дори че сте постъпили разумно. Но въпреки това за тях вие ще бъдете страхливо куче, безчувствен негодник, безсърдечно чудовище. И никога няма да ви изберат в Съвета. Вие можете дори да изгубите званието си Главен Търговец, и всички биха гласували за лишаването ви от гражданство. Та вие не сте роден на Основанието. И как мислите, какво повече би могъл да желае Сат?