Мелоу упорито се намръщи.
— Така ли?
— Момчето ми, — отговори Джаел, — аз, разбира се, няма да ви напусна, но не мога да ви помогна. Вие сте попаднали в капан, и то какъв!
14.
На четвъртия ден на заседанието на съда по процеса на Хобер Мелоу, Главен Търговец, залата на Съвета беше пълна в буквалния смисъл на думата. Единственият отсъствуващ член на Съвета проклинаше счупената си глава, заради която беше на легло. Галериите бяха натъпкани до тавана с тълпа, която използуваше влияние, богатство или дяволска настойчивост, за да попадне на процеса. Останалите бяха отвън на площада, струпани на огромни тълпи около поставените там стереовизори.
Анкор Джаел едва се добра до съдебнада зала с помощта на полицията, а склед това през вече по-малката тълпа се добра до креслото на Хобер Мелоу.
Последният се обърна с облекчение.
— Кълна се в Селдън, вече мислех, че всичко е пропаднало. Намерихте ли го?
— Дръжте. Тук е всичко, което искахте.
— Добре. Какво прави тълпата отвън?
— Просто беснеят.
Джаел неуверено се размърда в креслото.
— Не биваше да допускате открит процес. Можехте да го избегнете.
— Но не исках.
— Говори се за съд на Линч. И хората на Публис Манлио на другите планети…
— Именно за това исках да ви попитам, Джаел. Той настройва срещу мен Йерархията, така ли?
— Не зная. Външно всичко е дори благопристойно. Като министър на външните работи той възглавява обвинението, когато делото засяга междузвездните закони. Като Първосвещенник и Кардинал на църквата той събира тълпи от фанатици…
— Добре, това няма значение. Помните ли думите на Хардин, които ми цитирахте миналия месец? Ние ще им покажем, че бластерът може да стреля и в двете посоки.
В залата кметът заемаше мястото си и членовете на Съвета се надигнаха в знак на уважение.
— Днес е мой ред — прошепна Мелоу. — Седете и гледайте комедията.
Съдебното заседание започна и след петнадесет минути Хобер Мелоу, придружен от враждебен шепот от всички страни, излезе на празното място пред скамейката на кмета. Самотен лъч светлина го освети и на екраните на телевизорите, пред многохилядните тълпи на Основанието и на другите планети се появи огромната предизвикателна фигура на този човек.
Той започна да говори спокойно и просто.
— За да не прахосвам време аз веднага се признавам за виновен по всяка точка, която ми предяви обвинението. Историята за свещенника и тълпата, както я представи прокурорът, е вярна до наймалките подробности.
По залата се понесе шум, а отвън се раздадоха дивите триумфални вопли на тълпата. Той търпеливо изчака, докато утихне шумът.
— Но картината, която те нарисуваха, е доста недовършена. Моля за привилегията да я допълня със своите съображения. Отначало може би ще изглежда, че разказът ми няма отношение към делото. Моля за извинение за това.
Мелоу говореше, без да поглежда листовете, лежащи пред него.
— Ще започна от същия момент, от който започна и прокурорът, от деня на моята среща с Джоран Сат и Джейм Твер. Какво стана на тези срещи вие знаете. Всичките ни разговори бяха преразказани, и аз нямам какво да добавя, освен собствените си мисли този ден. Това бяха подозрителни мисли, тъй като събитията на деня бяха твърде странни. Съдете сами. Двама души, които аз на практика изобщо не познавах, изведнъж ми правят неестествени и почти невероятни предложения. Единият от тях, секретарят на кмета, ме моли да поема ролята на правителствен шпионин и да изпълня това поръчение, природата и важността на което ви обясниха, в най-строга тайна. Другият, невеж лидер на политическа партия, изведнъж ме моли да се кандидатирам за член на Съвета.
Естествено, най-напред аз помислих за причините. Относно Сат всичко ми беше ясно. Той не ми вярваше. Може би мислеше, че продавам атомно оръжие на враговете и планирам въстание. А може би просто се опитваше да ускори събитията, или поне мислеше, че се опитва. В такъв случай му беше необходим до мен негов човек, когато аз ще изпълнявам тази мисия. Последната мисъл обаче не ми дойде на ум, докато на сцената не се появи Джейм Твер.
Съдете по-нататък: Твер ми се представи като търговец, заел се с политика, но въпреки това аз дотогава не бях чувал нищо за търговската му кариера, макар че познанията ми в тази област са огромни. И, по-нататък, макар че Твер непрекъснато казва, че е получил образованието си на Основанието, той дори не беше чувал за Селдъновите кризиси.