Той не обърна внимание и на друг любопитен детайл: явната наглост на Джорд Парма. Мисионер на Корелия, рискуващ живота си, нарушаващ законите и на Корелия, и на Оснванието, разхождащ се по планетата в явно нови свещеннически одежди. Тогава аз предположих, че този мисионер е капан от страна на Комдора, който е искал да ни застави да извършим грубо незаконно нарушение, за да оправдае по закона последващото унищожаване на нас и нашия звездолет.
Прокурорът взе това мое съображение по дадения въпрос под вниание. Те очакваха, че моите обяснения ще бъдат следните: корабът ми, екипажът ми и мисията ми са се намирали в опасност и не е трябвало да бъдат пожертвувани заради един човек, когато този човек във всички случаи е щял да бъде унищожен — с нас или без нас. И те ще ми отговорят с неясно мърморене за честта на Основанието и за необходимастта за поддържане на престижа, за да не нарушаваме авторитета си.
Но поради някакви странни причини обаче обвинението забрави за самия Джорд Парма като индивид. На процеса за него не беше казана нито дума: нито за местораждането му, нито за образованито му, нито за това, с което се е занимавал преди това. Обяснението на това също ще бъде дадено от тези несъответствия, които аз посочих при гледането на филма. Това е взаимно свързано.
Обвинението не представи никакви данни за Джорд Парма, защото то не можеше да направи това. Сцената, която вие видяхте на филма, изглежда нереална, защото и самият Джорд Парма е нереален. Такъв човек никога не е съществувал. Целият този процес е най-големият фарс, който някога се е провеждал на Основанието, такъв, какъвто досега не е имало.
Наложи му се още веднъж да изчака, докато шумът в залата утихне.
— Смятам да ви покажа един отделен увеличен кадър от лентата. Той ще говори сам за себе си. Светлината, Джаел.
Залата помръкна и екранът отново се изпълни със замрелите в неестествени пози фигури. Офицерите от звездолета отново стояха в тясна групичка. Бластерът се появи в твърдата ръка на Мелоу. Светият отец Парма, тънко пищейки и сипейки проклятия, вдигна ръце към небето, и широките ръкави на мантията му се смъкнаха до раменете.
И от ръката на мисионера се изтръгна това малко слънчево зайче, което в предишния показ блесна и изчезна. Сега кадърът беше спрял, и светлината се виждаше постоянно.
— Обърнете внимание на ивичката светлина на ръката му — чу се от тъмното гласът на Мелоу. — Увеличете кадъра, Джаел.
Екранът бързо се приближи. Всички останали фигури отплуваха настрана, и мисионерът се оказа в самия център. Отначало се виждаха само гигантските глава и ръце, после само една ръка, която изпълни целия екран и застина на място. Светлината на ръката засия още поярко.
И внезапно, при още по-голямо увеличение, се сля в ясни букви: КСП.
— Това — бучеше из цялата зала гласът на Мелоу — е вид татуировка. В обикновена светлина тя не се вижда, но в ултравиолетова, а преди да включа магнетофона аз изпълних стаята с ултравиолетови лъчи, татуировката добре личи. Това, разбира се, е наивен начин за запазване на тайна, но в Корелия такива установки не се срещат на всеки ъгъл. Дори на нашия звездолет това стана случайно.
Може би някои от вас вече са се досетили какво значи КСП. Джорд Парма прекрасно знаеше свещените текстове и изигра своята роля превъзходно. Къде и как той е научил това не мога да кажа, но КСП значи Корелийска Секретна Полиция.
Мелоу крещеше с всичка сила, опитвайки се да надвика рева на залата:
— Имам косвени улики във формата на документи, докарани от Корелия, които при поискване ще представя на Съвета.
И къде е сега обвинението? Те вече хиляди пъти правеха кошмарни предположения, че съм бил длъжен да защищавам този мисионер въпреки закона, и да погубя мисията си, кораба и екипажа си и самия себе си заради „честта“ на Основанието.
Но да постъпя така заради самозванец?
Трябваше ли да направя това заради корелийски агент, облечен в мантия на свещенник и използуващ проповеди, вероятно заимствувани от Анакреон? Нима Джоран Сат и Публис Манлио са очаквали, че ще се хвана в толкова глупав капан…
Прегракналият му глас потъна в безкрайно монотонния рев на тълпата. Вдигнаха го на рамене и го понесоха към скамейката на кмета. През прозорците той виждаше тълпи от държащи се като луди хора, които непрекъснато растяха и растяха. Мелоу се огледа къде е Анкор Джаел, но нищо не се виждаше през масата от лица. Бавно той разбра, че тълпата сега скандира една и съща фраза: