— Дълъг живот, Мелоу… дълъг живот, Мелоу… дълъг живот, Мелоу…
15.
Анкор Джаел намигна на Мелоу. Лицето на бившия министър беше измъчено: последнита два дни той не беше мигнал.
— Мелоу, всичко стана повече от великолепно, но не летете толкова високо, това само ще ви навреди. Вие не можете да мислите сериозно за това да се кандидатирате за кмет. Ентусиазмът на тълпата, разбира се, е голямо нещо, но той бързо отминава.
— Именно — мрачно каза Мелоу. — Затова ние трябва да го поддържаме, а за това е нужно да ускорим събитията.
— И какво да правим сега?
— Вие трябва да арестувате Публис Манлио и Джоран Сат…
— Какво?!
— Това, което чувате. Заставете кмета да ги арестува! Не ме интересува какви заплахи ще използувате. На моя страна е тълпата, поне днес. Той няма да се осмели да й противостои.
— Но какво обвинение да им предявим, дявал да го вземе?
— Най-очевидното. Подстрекавали са свещенниците от другите планети да се намесват във вътрешните работи на Основанието. Това е нелегално, по Селдън. Обвинете ги в това, че са поставили държавата в опасност. Все едно ми е дали ще ги признаят за виновни или не, както и на тях в моя случай. Просто им попречете да действуват, докато не стана кмет.
— До изборите има още половин година.
— Не е чак толкова много.
Мелоу скочи на крака и внезапно здраво стисна ръката на Джаел.
— Чуйте ме, аз ще взема властта със сила, ако се наложи, както това е направил Салвор Хардин преди сто години. Селдъновият кризис още не е свършил, и когато той ще бъде в пълния си разгар, аз трябва да стана и кмет, и първосвещенник!
Джаел намръщи вежди. Той спокойно запита:
— Какво трябва да стане? Корелия ли?
Мелоу кимна с глава.
— Разбира се. Те неизбежно ще ни обявят война, макар че, бих се обзаложил, след повече от половин година.
— С атомно оръжие?
— А как мислите? Тези три космически кораба, които ние изгубихме в техния сектор, не са били унищожени с малокалибрена пушка. Джаел, те получават звездолети от самата Империя. Не зяпвайте като глупак. Казах от Империята! Тя все още не се е махнала наникъде, знаете ли. Тук, на Периферията я няма, но в Галактическия Център тя още действува. И едно погрешно действие означава, че тя ще пристигне за да ни извие врата. Затова кмет трябва да бъда аз. Аз съм единственият човек, който знае как да се справи с кризиса.
Джаел сухо преглътна.
— Как? Какво смятате да правите?
— Нищо.
Джаел неуверено се усмихна.
— Така ли? Нима?
Но отговорът на Мелоу беше твърд.
— Когато започна да управлявам Основанието няма да предприема нищо. Сто процента нищо, и това е тайната на кризиса.
16.
Аспер Арго, Любимият на народа Комдор на Корелийската република, приветствува жена си с намръщено повдигане на рунтавите си вежди. На нея не подхождаше епитетът любима на всички. Дори той знаеше това.
Тя каза с глас, също така некрасив, както косите й, и също така студен, както очите й:
— Доколкото разбирам, великият ми господар вече е взел решение относно бъдещата съдба на Основанието?
— Така ли? — раздразнено попита Комдорът. — Какви други ценни наблюдения сте направили?
— Много, мой благородни съпруже. Вие още веднъж събрахте празноглавия си Съвет. Чудни съветници! Глупаво стадо, мислещо само за печалбата си. Те забравят, че баща ми може да бъде много недоволен от това.
— А кой, моя скъпа — последва мекият отговор — е този прекрасен извор, от когото черпите такива ценни сведения?
Тя късо се разсмя.
— Ако ви кажа, моят извор ще пресъхне още същата минута.
— Е, какво пък, вие както винаги настоявате на своето.
Комдорът сви рамене и се обърна.
— А що се касае до неудоволствието на вашия баща, то аз се оя, че то се изразява в страхливия му отказ да ни достави следващата партия звездолети.
— Звездолети!
Тя разпалено се хвърли в защита.
— Нима вие нямате вече пет броя? Не отричайте, зная, че те са пет, и че ви е обещан шести.
— Обещан ми е преди цяла година.
— Но един, само един звездолет може да превърне Основанието в прах. Един звездолет! Един звездолет, за да разхвърляте из целия космос всичките им корабчета.
— Аз не мога да атакувам планетата им дори с дузина звездолети.
— А дълго ли ще издържи планетата им, ако търговията бъде прекъсната, а глупавите им стоки — унищожени?
— Техните глупави стоки носят пари — въздъхна той. — Добри пари.
— Но ако ти завладееш цялото Основание, нима няма да получиш с него и всичко останало? А ако спечелите уважението и признателността на моя баща, то нима това не е повече, отколкото може да ви даде цялото Основание? Три години — дори повече — минаха откакто този варварн устройваше тук своите демонстрации. Напълно достатъчно.