— Моя скъпа.
Комдорът се обърна към нея.
— Аз старея и слабея. Нямам вече сили да изслушвам дърдорещия ти език. Казвате, че знаете моето решение. Да, аз реших. Всичко е свършено, и Корелия и Основанието сега са в състояние на война.
— Добре!
Тя се изправи и очите й заблестяха.
— Най-накрая вие възприехте истинската мъдрост, макар и късно. А когато станете властелин на цялата Периферия ви ще се ползувате с влияние и уважение в Империята. Ще можем най-накрая да напуснем този варварски свят и да бъдем в двора на наместника. Мисля, че ще ни разрешат това.
Тя излезе от стаята с усмивка на уста.
И когато излезе, той каза след нея:
— А когато стана владетел на това, което наричаш периферия, ще мина прекрасно както без наглостта на бащата, така и без езика на дъщерята. И съвсем определено без последния!
17.
Старшият лейтенант на звездолета „Черен облак“ в ужас се вгледа в екрана.
— Велика Галактико!
Той мислеше, че крещи, но всъщност това беше хриплив шепот.
— Какво е това?
Това беше звездолет, но редом с „Черен облак“ той изглеждаше като кит до сепия и на борда му блестеше емблемата на Империята: звездолет и слънце. Истерични сигнали на тревога звучаха по целия кораб.
Бяха отдадени заповеди и „Черен облак“ се приготви да бяга, ако успее, или да се бие, ако се наложи, докато от радиорубката се носеше през хиперкосмоса послание към Основанието на ултракъси вълни.
Отново и отново! Понякога молба за помощ, но най-често — предупреждение за опасност.
18.
Преглеждайки отчетите, Хобер Мелоу уморено прехвърли крак върху крак. Двете години кметство го бяха направили малко по-мек, малко по-търпелив и малко по-бездомен, но не го бяха научили да обича правителствените отчети и канцеларския език, на който бяха написани.
— Какво става с нашите звездолети? — попита Джаел.
— Четири насила приземени на планетата. За два нищо не е известно. Останалото е в пълен ред.
Мелоу изхъмка.
— Можеше да бъде и по-добре, но какво да се прави.
Не последва отговор и Мелоу вдигна глава.
— Безпокои ли те нещо?
— Да беше дошъл поне Сат — последва неуместен отговор.
— Да, и пак да чуем лекция за близкия фронт.
— Нищо подобно — отряза Джаел. — Ама че си упорит, Мелоу. Може и да си разработили външната политика до тънкости, но винаги ти е било безразлично какво става под носа ти.
— Нима това не е твоя работа? Защо иначе съм те направил министър на образованието и пропагандата?
— Очевидно за да ме пратиш по-бързо в гроба. С нищо не ми помагаш. Последната година ти надух ушите за опасността от страна на Сат и на неговата Религиозна партия. Кому са нужни всичките ти прекрасни планове, ако Сат устрои извънредни избори и сам стане кмет?
— Признавам, че никому.
— А речта ти вчера вечерта? Ти сам поднасяш кметството на Сат на златен поднос. Каква нужда имаше да казваш цялата истина?
— Нима е зле да предпазим Сат от също така реч?
— Зле е — силно отговори Джаел. — Или поне не така, както ти го направи. Ти казваш, че си предвидил всичко, и не обясняваш защо водеше търговия с Корелия, изгодна за нас търговия, в протежение на три години. Единственият ти план за сажение е да се отстъпва без сражение. Ти прекрати търговските отношения с всички сектори на космоса около Корелия. Ти открито продължаваш да не предприемаш нищо. Ти не обещаваш никакви действия за в бъдеще. Велика Галактико, Мелоу, кажи ми, какво да правя с цялата тази неразбория?
— Величие ли не й достига?
— Не й достига ентусиазмът на масите.
— Това е едно и също.
— Мелоу, събуди се. Имаш две възможности. Или ще предоставиш на народа външна политика с взривна сила, каквито и да са личните ти планове, или ще се съгласиш на някакъв компромис със Сат.
— Е, добре — отговори Мелоу, — щом като нищо не може да се направи за първото, нека да опитаме второто. Сат току-що пристигна.
Те не се бяха виждали от деня на същия този процес, който се състоя преди две години. Нито един от тях н забеляза промени в другия, но атмосферата се беше изменила неуловимо: победителят и победеният си бяха сменили местата.
Сат седна в креслото, без да се здрависа.
Мелоу му предложи пура.
— Нали не възразявате, ако Джаел присъствува на нашия разговор? — попита той. — Той честно иска да намери някакъв компромис. Може да се опита да посредничи, ако ние се разгорещим.
Сат сви рамене.
— За вас компромисът ще бъде изгоден. Някога по друг повод аз ви молих да кажете условията си. Предполагам, че сега сме си сменили ролите.