— Правилно предполагате.
— В такъв случай условията ми са следните. Вие трябва да прекратите вашата гибелна политика на икономически подкупи чрез търговия и да се върнете към изпитания метод на външна политика на нашите бащи.
— Имате предвид завоевания с помощта на мисионери?
— Точно така.
— Не може ли да има други компромиси?
— Не.
— Хм-м-м.
Мелоу бавно запали пурата и дръпна от нея. Краят й се разгоря с ярък пламък.
— По времето на Хардин, когато завоеванията чрез мисионери бяха нещо ново и радикално, такива хора като вас възразяваха срещу тях. Сега този метод е изпробван, изпитан, окръжен с нимба и напълно подготвен за такива като Джоран Сат. Но кажете, как смятате да се измъъкнете от нашите сегашни затруднения?
— Вашите сегашни затруднения. Аз нямам към тях никакво отношение.
— Нека да бъде по вашему, само ми отговорете на въпроса.
— Нужни са решителни мерки. Това бездействие, което вие правите, е фатално. Това ще бъде признание за слабостта на Основанието пред цялата Периферия, когато най-важното е силата, и сред тях няма да се намери нито един лешояд, който да не долетни при плячката за своята порция мърша. Вие трябва да разберете това. Вие сте от Смирно, нали?
Мелоу не обърна внимание на многозначителността на последната фраза.
— А ако вие победите Корелия — попита той, — какво ще правите с Империята? Нали именно тя е враг номер едно.
Тесните устни на Сат се разтвориха в усмивка.
— О, не вашият отчет за пътешествието на Сивена беше пълен. Наместникът на Норманския сектор е заинтересован от завоюването на Периферията само от лични користни цели, пък и това не е главното за него. Той не би поставил всичко на карта, за да организиа експедиция по периферията на Галактиката, когато има петдесет враждебно настроени съседа и император, срещу когото може да се въстане. Повтарям вашите собствени думи.
— И още как може, Сат, особено ако реши, че ние сме опасност. А той може да реши така, ако разрушим Корелия с челен удар. Трябва да бъдем много по-гъвкави.
— Като например…
Мелоу се облегна в креслото.
— Сат, ще ви дам един шанс. Вие не сте ми нужен, но мога да ви използувам. Така че ще ви кажа в какво се състоят нещата, а понататък вие можете да избирате, да се присъедините ли към мен и да получите място в правителството, или да останете верен на идиотските си принципи и да изгниете в затвора.
— Последното вече се опитахте да подсигурите.
— Не особено, Сат, не особено. Моментът настъпи едва сега. А сега слушайте.
Очите на Мелоу се свиха.
— Когато за първи път се приземих на Корелия — започна той — аз подкупих Комдора с разни дрънкулки и прибори, каквито обикновено има в трюма на всеки търговски кораб. Отначало направих това само за да попадна в стоманолеярната. Моите планове не отиваха подалече оттам, и в това отношение преуспях. Получих всичко, което исках. Но едва след като посетих Империята аз разбрах истински в какво оръжие може да се превърне търговията.
Ние сега стоим пред Селдънов кризис, Сат, а Селдъновите кризиси се решават не от отделни личности, а от историческите сили. Хари Селдън, когато е предопределил пътя на бъдещата ни история, е разчитал не на героични постъпки, а на широкото разпространение на икономиката и социологията. Затова решенията на различните кризиси трябва да се постигат с тези сили, които са достъпни в дадено време.
В дадения случай — търговията!
Сат скептично вдигна вежди и се възползува от настъпилата пауза:
— Лаская се с мисълта, че не съм безнадежден кретен, но вашата лекция засега ме държи в мъгла.
— Тя ще се проясни — отговори Мелоу. — Смятайте, че досега властта на търговията не е дооценявана. Всички са мислели, че само под контрола на свещенниците тя може да ни доесе могъщество. Това не е така и това е моят принос в Галактическата история. Търговия без свещенници! Чиста търговия! Това е достатъчно силно оръжие. Нека да поговорим за нещата. Корелия сега воюва с нас. Съответно, ние прекратихме с нея всякакви търговски отношения. Но забележете, че аз говоря за това като за прост допълнителен проблем. През последните три години цялата й икономика все повече и повече се основаваше на атомната енергия, която ние сме й дали и която само ние можем да й предоставим. И какво смятате, че ще стане, когато мъничките атомни генератори започнат да отказват, и един след друг приборите излязат от строя?
Най-напред ще се развалят домашните приспособления. След половин година бездействие, това същото, срещу което се обявявате, кухненският атомен нож ще престане да работи. Печката на домакинята ще се повреди, миячката на съдове ще ги мие лошо. Кондиционерите ще спрат в най-горещия ден. Какво ще стане?