Той замълча, очаквайки отговор, и Сат спокойно отговори:
— Нищо. Хората понасят много по време на война.
— Напълно вярно. Понасят. Те изпращат синновете си да умират в страшни мъки на бомбардираните звездолети. Те се крият при обстрел, дори ако това значи да живеят само на черен хляб и вода в пещери под земята. Но е много трудно да се понесат дребните неприятности, когато липсва потриотичен подем пред непрекъснато грозящата опасност. Няма да има нито сражения, нито бомбардировки, нито битки.
А ще има просто нож, който не иска да реже, и студен дом зиме. Това ще дразни, и народът ще започне да роптае.
Сат бавно с удивление произнесе:
— И вие се надявате на това? Какво очаквате? Въстание на домакините ли?
— Не, сър — нетърпеливо каза Мелоу. — Не. Обаче очаквам, че сред народа ще започне недоволство от състоянието на нещата, което по-нататък ще се излее в други форми, много по-важни.
— Що за по-важни форми са това?
— Фабрикантите, производителите, индустриалният свят на Корелия. Когато минат две години такъв период, машините по фабриките една след друга ще започнат да спират. Тези промишлености, които ние напълно оборудвахме с атомни приспособления, ще банкрутират. Тежката индустрия доставя на фабрикантите само няколко остарели вида машини, които почти няма да дават продукция.
— Заводите великолепно са работели там и преди вие да се появите, Мелоу.
— Да, Сат, работели са, с около една двадесета от процента печалба, дори ако искате да пренебрегнете такова съображение като преоборудването със стари машини и стойността му. Когато срещу него се обърнат производителите, финансистите и простите хора, как мислите, колко ще се задържи Комдорът?
— Колкото иска, ако му хрумне мисълта да достави нови атомни генератори от Империята.
И тук Мелоу радостно се разсмя.
— Вие грешите, Сат, грешите също толкова дълбоко, както и самият Комдор. Вие грешите във всичко и не разбирате нищо. Помислете сами, Империята нищо не може да им даде. Империята винаги е била област на колосалните ресурси. Те са пресмятали всичко в мащабите на планети, звездни системи, цели сектори от Галактиката. Генераторите им имат гигантски размери, защото изпълняват гигантски функции.
Но ние, ние от Основанието, нашата единствена планета, непритежаваща никакви полезни изкопаеми, сме били длъжни да икономисваме от всичко. Нашите генератори е трябвало да бъдат с размерите на пръст, защото не сме могли да разчитаме на по-голямо количество метал. Ние сме били принудени да разработваме нови технически процеси и нова технология, от които Империята не би могла да се възползува, защото е дегенерирала до такава степен, че вече няма жизнено важното научно развитие.
С всичките им атомни силови полета, способни да защитят звездолет, град, цяла планета, на тях никога не им е хрумнало да защитят със силово поле отделния човек. За да дадат енергия и осветление на град, те строят шестетажни генератори, докато нашите спокойно биха се побрали в тази стая. И когато казах на един от атомните им специалисти, че оловен контейнер с размерите на орех съдържа атомен реактор, той едва не получи удар от ярост.
Те дори сами вече не разбират собствената си огромност. Приборите работят от поколение на поколение автоматично, и тези, които се грижат за тях, са наследствена каста, която ще бъде безпомощна, ако изгори една най-обикновена Д-тръба в тази сложна структура.
Цялата борба се заключава в борбата между тези две системи: на Империята и на Основанието. За да спечелят контрол над света, те са строили колосални звездолети, които са могли да завоюват, но са нямали никакъв икономически ефект. Ние, от друга страна, правим вещи малки, безполезни за военни цели, но жизнено важни за процъфтяване и за печалба.
Комдорът предпочита огромните звездолети, които могат да воюват. Разумните управници винаги, през цялата история са се грижили за благосъстоянието на поданиците си, смятайки това за въпрос на чест и слава. Но въпреки това в живота имат значение именно дребните неща, и Аспер Арго никога няма да устои срещу депресията, която ще залее Корелия след две-три години.
Сат сега стоеше до позореца с гръб към него. Вече беше вечер и няколко звезди слабо светеха на небето на самия край на Галактиката, отразявайки светлината на далечните централни светила на Империята, все още огромна и бореща се срещу тях.
— Не, вие не сте такъв човек — каза Сат.