— В такъв случай разговорът ми е завършен.
Гаал остана сам.
6.
Съдебният процес (макар че той официално нямаше нищо общо с тези сложни и объркани процеси, за които Гаал беше чел) продължи недълго. Течеше едва тетият ден, но въпреки това Гаал вече не можеше да се спомни как и от какво е започнал той.
Него не го питаха почти за нищо. Цялата тежка артилерия беше насочена към самия доктор Селдън. Хари Селдън обаче изглеждаше невъзмутим. На Гаал му се струваше, че това е единственият невъзмутим човек в целия свят.
Слушателите не бяха много и произхождаха все от знатните родове на Империята. На процеса не бяха допуснати даже представители на пресата, и беше съмнително знаят ли въобще външните хора че Селдън е даден под съд. От цялата атмосфера на заседанието лъхаше ярко изразена враждебност към подсъдимите.
Зад високата маса седяха петима членове на Комитета за народна безопасност. Те носеха алено-златни мундири и блестящи пластмасови шапчици, показващи принадлежността им към юриспруденцията. В средата на масата седеше началникът на Комитета Линг Чен. Гаал никога не беше виждал никого от Великите князе толкова отблизо и го наблюдаваше с възхищение. За целия процес Чен каза само няколко думи. Той ясно даваше да се разбере, че всички тези разговори са под достойнството му.
Прокурорът на Комитета се консултира с бележките си и продължи разпита на Селдън.
— И така, доктор Селдън, колко хора са въвлечени в проекта, който вие възлавявате?
— Петдесет математици.
— Включително доктор Гаал Дорник?
— Доктор Дорник е петдесет и първият.
— О, значи все пак са петдесет и един? Помислете си добре, мистър Селдън. А може би са петдесет и двама или петдесет и трима? Или още повече?
— Доктор Дорник формално още не е зачислен в нашата организация. Когато това стане, той ще бъде петдесест и първият. Засега ние сме петдесет, както вече казах.
— А не сте ли случайно сто хиляди?
— Математиците ли? Не.
— Не говоря за математиците. Наброява ли вашата организация сто хиляди члена с всякакви професии?
— Ако говорим за всякакви професии, цифрата може да бъде вярна.
— Може да бъде? Бих казал, че просто е вярна. Бих казал, че броят на хората, въвлечени във вашия проект е равно на деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама.
— Заедно с жените и децата.
Прокурорът повиши глас.
— Твърдя, че в проекта са въвлечени деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и две личности. Не се измъквайте.
— Съгласен съм с приведената цифра.
Прокурорът провери в бележките си.
— Нека сега да отложим този въпрос и да се върнем към това, което вече обсъждахме. Ще поторите ли, докотор Селдън, вашето мнение относно бъдещето на Трантор?
— Казвал съм вече и пак повтарям, че от Трантор до петстотин години ще останат само руини.
— Не намирате ли, че това ваше твърдение е просто нелоялно?
— Не, сър. Научната истина стои над лоялността и нелоялността.
— А уверен ли сте, че това твърдение е научна истина?
— Уверен съм.
— На какво основание?
— На основани на математическата психоистория.
— Можете ли да докажете, че вашите математически построения са верни?
— Само на друг математик.
Прокурорът ехидно се усмихна.
— В такъв случай вие твърдите, че тази ваша истина е толкова езотерична, че тя се намира извън възможностите на простия човек. На мен ми се струва, че всяка истина трябва да бъде по-малко загадъчна и понятна за всички.
— Тя е понятна за много хора. Физиката на енергетическия преход, известна ни под името термодинамика, е била ясна и достатъчно правдива през цялата история на човечеството, започвайки едва ли не от митичните векове, и въпреки това даже в тази зала навярно присъствуват хора, които не могат сами да конструират парен двигател. При това хора високообразовани. Съмнявам се, че даже нашите заслужили членове на Комитета…
Тук един от съдиите се наведе към прокурора и със съскащ глас произнесе няколко думи, които никой не чу. Прокурорът почервеня и прекъсна Селдън.
— Ние сме се събрали тук не за да слушаме вашите речи, доктор Селдън. Разбрахме вашите съображения. Но разрешете ми да предположа, че тези съображения имат за цел да нарушите доверието на народа към Имперското правителство и че вие вършите това заради някакви свои собствени цели.
— Това не е така.
— По-нататък, разрешете ми да предположа, че вашето предсказване на катастрофа след петстотин години ще предизвика смутове и безпорядък точно тогава.
— Това е вярно.
— И че просто със своето предсказание вие сте се надявали да предизвикате тези смутове, за да ги възглавите след това със стохилядната си армия.