Изскочи от леглото и навлече саронг, препаска от пъстър батик с ярки, преливащи по ориенталски десени. Излезе на верандата и отиде до якия бетонен стълб, подпиращ телескопа. Отбеляза си наум поне за петдесети път, че трябваше да изнамери нов калъф против прах за инструмента, и насочи масивния обектив към скалата.
„Трябваше да се досетя!“ — каза си с немалка доза удоволствие и превключи на по-голямо увеличение. Представлението през миналата вечер явно бе впечатлило Морган и нямаше как да бъде другояче! За краткото време, с което разполагаше, инженерът бе решил да провери как архитектът на Калидаса бе се справил с предизвикателствата, наложени му от природата.
След това Раджасингхе забеляза нещо твърде обезпокоително. Морган вървеше чевръсто на самия край на платото, само на сантиметри от реалното падане в пропастта. Малцина от туристите се пробваха да доближат дотолкова. Още по-малко се осмеляваха да седнат на Слонския трон с крака, свободно провесени над бездната. Но сега инженерът коленичи точно там, като се държеше нехайно с ръка за гравираната каменна украса, и се наведе над нищото, докато оглеждаше скалата отгоре. Раджасингхе, който съзерцаваше с трепет дори височината на Якагала, с която бе свикнал, сега едва издържа гледката.
Морган обследва няколко минути, изложен на опасност. Явно бе от онези редки хора, които не се главозамайваха от височина. Паметта на Раджасингхе бе добра, въпреки че понякога му изиграваше по някоя и друга шега. Сега опитваше да изплува спомен. Като че имаше някакъв французин, който бе се завързал с въже и бе спрял посредата на Ниагарския водопад, за да си сготви обяд? Ако онова събитие не бе надлежно документирано, бившият посланик не би повярвал на достоверността му.
А имаше и подобен случай, свързан с Морган. Какъв бе той? Не знаеше нищо за новодошлия допреди седмица…
Да, точно така! Бе проведена кратка разгорещена дискусия, привлякла вниманието на средствата за масова информация за около един ден. Тогава ще да бе чул за пръв път името на Морган.
Главният инженер на новостроящия се „Гибралтарски мост“ бе съобщил за смущаващо техническо нововъведение. Тъй като всички превозни средства щяха да бъдат оставени на автоматично направляващо устройство, то отпадаше необходимостта от парапети или защитни направляващи отстрани на моста. Липсата им щеше да доведе до икономия на хиляди тонове материал.
Разбира се, всички счетоха идеята за ужасяваща. „Какво би се случило, ако автоматичното управление на дадена кола излезе от строя и колата се насочи към ръба?“ — зададоха му публичен въпрос.
Главният инженер имаше готов отговор. Дори — няколко, за съжаление…
„В такъв случай биха се задействували автоматично спирачките и превозното средство би спряло след няколкостотин метра. Колата би могла да излети извън платното, само ако се движи по най-външната лента и се развалят едновременно насочващата система, сензорите и спирачките. Би се станало веднъж на двадесет години!“
Дотук — добре! Но след това Морган продължи възражението си. Явно не бе възнамерявал то да получи гласност или вероятно само бе се пошегувал. Каза, че ако настъпело такова нещастно стечение на обстоятелствата, щял да бъде толкова по-доволен, колкото с по-голяма скорост би изхвръкнала колата надолу, за да не повреди красивия му мост…
Излишно за споменаване — „Мостът“ бе построен с дефлекторни кабели покрай най-външните пътни платна и досега никой не се бе гмурнал в Средиземно море от трикилометровата височина! Морган, обаче, явно бе решил да жертвува живота си по самоубийствен начин тук, на Якагала. Другояче човек трудно би оправдал неговите действия.
А сега — какво правеше? Коленичи отстрани на Слонския трон и извади малка правоъгълна кутийка с форма и големина на старовремска книга. Раджасингхе я зърна само за миг. Маниерът, по който я използуваше инженерът, не му се стори понятен. Вероятно бе някакво анализиращо устройство, въпреки че не му бе ясно защо Морган би могъл да бъде заинтересован от химичния състав на Якагала.
Може би възнамеряваше да отпочне строеж тук? Не че властите биха му разрешили, разбира се, но Раджасингхе не можа да се досети за никаква смислена атракция, която би предложила голата скална площадка — в днешни дни царете, страдащи от мегаломания нещо не достигаха… Така или иначе от реакциите на инженера от предишната вечер бе достатъчно сигурен, че гостът му преди да стъпи в Тейпробейн дори не бе чувал името на Якагала.