Домакинът напрегна поглед, но не забеляза никаква следа от връв или жица, свързваща пръстена, през който бе проврял пръста си, и кутийката, с която Морган боравеше така, както рибар навиваше макарата на въдицата си, изтегляйки улова. Протегна ръка, за да изследва привидно празното пространство, но инженерът припряно го отблъсна.
— Извинявай! В крайна сметка всеки прави подобен опит, когато започне да се досеща какво става. Но можеш да се порежеш много лошо!
— Значи все пак съществува невидима нишка! Умно измислено, но безполезно! Става само за салонни трикове!
— Не те упреквам, че скочи веднага на такова заключение! — Морган се ухили. — Реакцията ти е обичайна. Грешиш! Не можеш да видиш нишката, защото е дебела само няколко микрона. Многократно по-тънка е от тази на паяжината!
„Поне веднъж едно банално сравнение да прилегне точно на случая!“ — помисли Раджасингхе.
— Невероятно! От какво е направена?
— От вещество, получено след двеста години опити в областта на полупроводниците. Независимо от потенциалните приложения — състои се от непрекъснат псевдоеднодименсионален монолитен диамантен кристал… е, въглеродът не е съвсем чист. Има някои легиращи елементи в прецизно спазени количества. Може да се произвежда масово само в космически лаборатории при липса на гравитация, която да пречи на процеса на изграждането на кристалната решетка.
— Забележително! — успя да прошепне само Раджасингхе, но повече на себе си. От време на време придърпваше пръстена, захванат на пръста му, за да се увери, че усилието продължаваше и той не халюцинираше. — Преценявам, че това откритие би имало множество приложения в техниката! Например от нишката би станал великолепен нож за сирене!
Гостът прихна.
— Човек може да отреже даже дърво само за няколко минути. Но да се борави с нишката е цяло изкуство, дори е опасно. Наложи се да конструираме специално устройство за разпределяне на навивките, за да може нишката да се навива и развива равномерно. Нарекохме го „спинеретка“. Този модел е с електронно управление и служи само за демонстрационни цели. Моторът може да повдигне само няколкостотин килограма товар, а аз намирам все нови и нови приложения. Между впрочем, днешният незначителен подвиг не бе единствен по рода си.
Раджасингхе пусна пръстена с голяма неохота. Тороидът започна да пада, след това се залюля напред-назад като махало без видима опора, докато накрая инженерът натисна бутон и спинеретката донави нишката с тихо бръмчене.
— Господин Морган, не сте бил толкоз път дотук, само за да ме впечатлите с това последно чудо на техниката… въпреки че аз останах потресен. Искам да зная какво отношение има всичко това към мен!
— Разчитам изцяло на вас, господин посланик! — Гостът стана и сериозен, и официален. — Прав сте да считате, че този материал ще намери много приложения, някои от които ние едва сега започваме да предвиждаме.
И едно от тях за добро или лошо ще направи вашия тих малък остров център на света! Не! Не просто на света — на цялата Слънчева система!
Благодарение на тази нишка Тейпробейн ще стане трамплин за достигане на всички планети! А някой ден — и на звездите!
Глава 10. Най-дългият мост
Пол и Максин бяха неговите най-добри и стари приятели въпреки това досега не се бяха срещали или разговаряли заедно. Нямаше и причини за непосредствено общуване; всъщност едва ли някой извън Тейпробейн бе чул нещо за професор Сарат. Но пък цялата Слънчева система би разпознала незабавно по гласа или лицето Максин Дювал.
Раджасингхе беше седнал пред конзолата на главния компютър във вилата си, а двамината му гости бяха се облегнали удобно в шезлонгите, домъкнати от библиотеката. Всички бяха се вторачили в четвъртия посетител, застанал неподвижно…
Без да се помръдне! Ако случайно тук попаднеше човек от миналото, прескочил някак бариерите на времето, и който не бе запознат с чудесата на електрониката на съвременния век, щеше да прецени след кратък размисъл, че гледаше великолепно изработена восъчна скулптура. По-внимателният оглед, обаче, би разкрил два обезпокояващи факта. Фигурата бе прозрачна в някаква степен и силна светлина свободно проникваше през нея. Освен това краката й се размазваха извън фокус на няколко сантиметра над килима на пода.
— Познавате ли тази личност? — попита Раджасингхе.
— Никога не съм го виждал! — отзова се на мига Сарат. — Но дано да е важна клечка, тъй като се довлякох чак от Махарамба. Тъкмо щяхме да отворим култова камера…