Може би самият аз не мога да направя много. Но разполагам с немного власт и мога да помогна или попреча. Все още ме помнят мои влиятелни приятели. Ако пожелая, ще забавя този сън… или кошмар, поне докато аз съм жив. Как да постъпя? Да възпрепятствувам ли или да съдействувам на онзи мъж, независимо какви са неговите истински мотиви?
Обърна се към своята любимка, единствената, която не свеждаше очи, колчем я погледнеше. Всички други девойки бяха вперили взор в далечината или разглеждаха цветята, които държаха в ръце. Но тази бе залюбил още от младини. Погледната от известен ъгъл, изглеждаше, че отвръщаше на погледа му.
— Ах, Каруна! Не е справедливо да ти задавам такива въпроси! Какво би могла да знаеш за истинските светове отвъд небето или за потребността на човечеството да ги достигне? Дори някога и да си била богиня, небесният рай на Калидаса е бил само една илюзия!
Е, добре, колкото и странно да е бъдещето, което предвиждаш, то е неясно за мен! Познаваме се от дълго време — поне според моите човешки стандарти, а не по твоите. Живот и здраве, ще те наблюдавам от моята вила, но не мисля, че ще успея да те видя отблизо отново. Сбогом… и благодаря, моя красавице, за удоволствието, което ми достави през всичките тези години! Предай моите поздрави и на всички, които ще дойдат след мен!
Раджасингхе пренебрегна асансьора и слезе по спиралната стълба. Прощалното настроение бе го напуснало. Струваше му се, че бе изминал малка част от живота си. (И в края на краищата, на седемдесет и две не се чувствуваше толкова стар.) Стори му се, че Дравиндра и Йайа забелязаха пъргавината на походката му, тъй като лицата им светнаха.
Дали животът му на пенсионер бе станал твърде скучен? А може би и той, и Тейпробейн се нуждаеха от свеж полъх, който да отвее паяжините на старото — също както мусонът докарваше обновен живот след месеци на летаргични, покрити с облаци небеса?
Независимо дали Морган щеше да успее или не, начинанието му изгаряше въображението и трогваше душата. Цар Калидаса би му завидял… и би одобрил!
ЧАСТ II. ХРАМЪТ
„Докато различните религии спорят взаимно и ожесточено относно коя именно владее истината; то от наше полезрение, на истината, поднесена ни от религията, бихме могли да не обърнем и внимание… Ако опитаме да намерим точното място на религията в еволюцията на човечеството, то тя няма да ни изглежда вече като дълготрайна придобивка, щом я сравним с неврозата, която трябва да изтърпи цивилизован индивид по пътя си от детството до зрелостта.“
„Разбира се, човек е създал бога по свой образ и подобие, но каква друга алтернатива е имал? Също както истинското разбиране за геоложкия строеж на планетата бе невъзможен, преди да започнем изследването и на други светове освен Земята — по същия начин една докосваща се до истината теология трябваше да изчака контакта с извънземен разум. Ето защо предметът «Сравнителна религия» не бе възможно да съществува, докато се изучаваше единствено религията на човечеството.“
„Трябва да изчакаме с трепет отговорите на следните въпроси:
1) Съществуват ли и колко са религиозните концепции, свързани с вярата в единоначалието, с нула, един, два и повече от двама «родители»?;
2) Дали религиозната вяра би могла да се открие само всред живи организми, които поддържат тесни връзки с техния пряк родоначалник по време на периода на своето съзряване и формиране на характера?
Ако открием, че религията съществува изключително само при надарените с интелект екземпляри на човекоподобни маймуни, делфини, слонове, кучета и така нататък, но НЕ и сред извънземните компютри, термити, риби, костенурки или водещи социален живот амеби, то трябва да стигнем до някои болезнени умозаключения…
Вероятно чувство като любовта и религията могат да възникнат само между млекопитаещи и то — само по същата причина. Изследването на тяхната патология води до същия извод. Който се съмнява във взаимовръзката между религиозния фанатизъм и перверзността, би трябвало да прочете основно и задълбочено «Malleus maleficarum» или книгата на Хаксли «Дяволите от Лоудан».“