Морган се разсъни и се загледа. Светлинната лента се приближаваше и се разтваряше в огърлица от безброй бляскави мъниста. Очертаха се контурите на планината като тъмен триъгълник, закриващ половината небе. Инженерът почувствува нещо зловещо, лъхащо от нейното мълчаливо, мрачно присъствие. Почти успя да си представи, че тук живееха боговете, които знаеха за неговата мисия и събираха сили против него.
Забрави тези злокобни мисли напълно, чак когато пристигнаха на гарата, откъдето тръгваше асансьорът. За голямо учудване в пет сутринта в неголямата чакалня се блъскаха поне петстотин човека. Поръча с удоволствие горещо кафе за себе си и своя бъбрив шофьор, който за щастие не прояви интерес да го придружи. „Изкачвал съм се поне двадесет пъти! — каза с преувеличено чувство за умора. — Ще поспя в колата, докато слезете долу.“
Морган си купи билет и направи бърза сметка. Прецени, че щеше да влезе в асансьора с третата или четвъртата група пътници. Зарадва се, че бе послушал съвета на Сарат и бе пъхнал термопалто в джоба си. Тук, на височина два километра над морското равнище навяваше хлад. А на самия връх, извисяващ се три километра по-високо, вероятно щеше да бъде леденостудено.
Инженерът се нареди на опашката. Влачеше крака и се придвижваше бавно напред. Посетителите бяха потиснати и сънливи. Морган забеляза с изненада, че единствено само той не носеше фотоапарат. „А къде са истинските пилигрими?“ — почуди се. Спомни си: те не би трябвало да са тук. Нямаше лесен път, водещ към небето, към нирвана или към другите възвишени цели, които си поставяше духът на вярващите. Заслугата се постигаше единствено със собствени усилия, а не с помощта на механизирани приспособления. Интересна доктрина, при това съдържаща голяма доза истина! Но имаше случаи, когато само машина можеше да се справи с даден проблем.
Най-после зае място в кабинката. Потеглиха нагоре след страхотно скърцане на въжетата. Мрачно чувство на очакване обхвана пак Морган. Асансьорът, който предвиждаше да построи, щеше да вдига товари повече от десет хиляди пъти по-тежки от настоящата примитивна система, която вероятно датираше чак от двадесети век. Но в крайна сметка, основният принцип нямаше да бъде по-различен.
Навън от люлеещата се кабина царуваше пълен мрак, с изключение когато минаваха покрай част от осветената стълба. Тя бе пуста сякаш безбройните милиони поклонници, които с мъка се бяха качвали до върха през последните три хиляди години, не бяха оставили последователи. След това Морган се сети, че качващите се пеш би трябвало вече да са далече нагоре поради предстоящата им среща със зората — сигурно бяха преминали по долните склонове на планината преди часове.
На височина четири километра пътниците трябваше да се прекачат в кабинката на друг асансьор и затова повървяха кратко разстояние до следващата лифтова станция, ето защо в пътуването се получи неголямо забавяне. Морган се зарадва на термопалтото и уви старателно метализираната му материя около тялото си. Под краката скърцаше скреж, а дишането бе трудно и дълбоко в разредения въздух. Никак не се учуди при вида на струпаните в малката междинна гара кислородни бутилки с ясни инструкции за тяхната употреба.
Започнаха последното изкачване. Наближаващият ден загатна за пръв път своето идване. Звездите на изток продължаваха да светят не по-малко величествено — Венера най-ярко от всички. Но няколко ефирни облачета на голяма височина порозовяха слабо поради настъпващата зора. Морган погледна нетърпеливо часовника си и се почуди дали щеше да пристигне навреме. С облекчение видя, че денят започваше след тридесет минути.
Един от пътниците внезапно посочи към внушителната стълба, части от която се виждаше как обикаляха периодично под тях на зиг-заг и напред-назад по все по-стръмните планински склонове. Те вече не бяха пусти. Дузини мъже и жени призрачно бавно, с мъка изкачваха безкрайните стъпала. Броят на поклонниците растеше с всяка изминала минута. „От колко часа се изкачват? — запита се Морган. — Вероятно от началото на нощта или дори може би по-дълго, тъй като мнозина са на възраст и едва ли биха могли да се дотътрят дотук дори за цял ден.“ Удиви се, че имаше толкова много вярващи.
Секунда по-късно забеляза и първия монах — висок, с тъмнооранжева роба, който се движеше с равномерна като махало на метроном походка. Не поглеждаше ни на ляво, ни на дясно и изобщо не обърна внимание на кабинката, която премина високо над бръснатата му глава. Той явно надделяваше и над природните стихии, тъй като например дясната му ръка и рамо бяха голи и изложени на ледения вятър.