— От каледонците и холандците, навярно. Но не и от иберийците!
Ако Маханайаке Тхеро бе изненадан от пълнотата на предварителната подготовка на госта, той не го показа дори с трепване на вежда.
— Те никога не са се подчинявали на закон или заповед, особено когато се е отнасяло до други религии. Предполагам, че вие също не сте поддръжник на тяхната философия „Силата е равнозначна на право“.
Морган се усмихна изкуствено.
— Положително! — потвърди.
„Но къде трябва да се тегли чертата?“ — попита се наум. Когато биваха засегнати наложителни интереси на голяма организация, обичайните съображения за моралност често отстъпваха на второ място. Скоро най-блестящите умове на планетата в областта на правото и електрониката също щяха да съсредоточат вниманието си в настоящата точка. И ако намереха верните отговори, щеше да възникне крайно неприятна ситуация. Тогава той щеше да бъде провъзгласен за герой… или злодей.
— Тъй като повдигнахте на въпрос темата за споразумението от 854 година, нека ви припомня, че то се отнася само за земите, включени в границите на храма, които са ясно определени от стените.
— Правилно. Но те обхващат целия връх.
— Не контролирате земята извън тази площ.
— Имаме правата на всеки собственик на земя. Ако съседите нарушават обществения ред, ние ще търсим обезщетение по съдебен ред. Не за пръв път е обсъждан такъв проблем.
— Зная. Имате предвид системата за кабелния асансьор.
Слаба усмивка се разля върху устните на Маханайаке Тхеро.
— Написал сте си домашното за отличен! — похвали го. — Да, противопоставихме им се енергично по ред причини. Съгласен съм, че съоръжението в крайна сметка бе построено, но ние често получаваме поводи да сме благодарни за това. — Замълча замислен и добави: — Имаше и някои проблеми, но успяхме да просъществуваме съвместно. Случайни зяпачи и туристи са доволни да останат на панорамната платформа, докато истинските поклонници, разбира се, ние винаги се радваме да посрещнем на върха.
— Тогава вероятно и в нашия случай би могло да се стигне да взаимно приспособяване. Няколкостотин метра по-малка височина не са от голямо значение за нас. Можем да оставим върха недокоснат и да издълбаем ново плато също като управата на асансьора.
Морган се почувствува определено неловко под внимателните погледи на двамата монаси. Не се и съмняваше, че те бяха вникнали в абсурдността на предложението, но той бе длъжен да го спомене.
— Притежавате много специфично чувство за хумор! — отвърна най-накрая Маханайаке Тхеро. — Ако тук се издигне и вашето чудовищно съоръжение, какво би останало от духа на планината или усамотеността, която търсихме три хиляди години? Очаквате ли от нас да предадем вярата на милионите, които посещават това свещено място, често дори с цената на своето здраве и дори — живот?
— Симпатизирам на вашите чувства — отговори Морган. „Лъжа ли го?“ — попита се. — Разбира се, ние ще направим всичко възможно да ви безпокоим по-малко. Всички поддържащи приспособления ще бъдат погребани във вътрешността на планината. Ще се показва само елеваторът, а от разстояние ще бъде незабележим. Общият изглед на Шри Канда в общи линии ще остане непроменен. Дори няма да пострада вашата прословута сянка, на която и аз току-що се възхитих.
Маханайаке Тхеро се обърна към своя колега сякаш търсеше потвърждение. Преподобният Паракарма погледна Морган право в очите и каза:
— Ами шумът?
„По дяволите! — помисли инженерът. — Това е най-слабото ми място!“ Товарите щяха да тръгват от планината с няколкостотин километра в час. Колкото по-бързо набираха скорост от системата, разположена на земята, толкова по-малко щяха да натоварват висящата кула. Разбира се, пътниците не можеха да се издигат с ускорение много по-голямо от земното, но капсулите щяха да се приземяват с дозвукова скорост.
— Ще има известен шум, дължащ се на аеродинамиката — съгласи се Морган. — Но ще бъде значително по-малък от този край летище.
— Много успокояващо! — отбеляза Маханайаке Тхеро.
Гостът можеше да се обзаложи, че преподобният вложи в думите си сарказъм, въпреки че не откри и следа от ирония в гласа му. Или демонстрираше олимпийско спокойствие, или пробваше реакциите на посетителя. Младият монах, напротив, изобщо не направи опит да скрие своя гняв.
— В продължение на години — каза с възмущение той — ние протестирахме срещу безпокойството, предизвиквано от кацащите космически кораби. А сега вие искате да създадете невъобразим шум в… нашия заден двор!
— Скоростите, с които работим, няма да превишават тази на звука — поне на тази височина — отвърна твърдо Морган. — Освен това структурата на кулата ще поглъща по-голямата част от звуковата енергия. Всъщност — натърти, опитвайки да сложи поанта върху внезапно съзряното предимство, — в далечна перспектива работата ни ще подпомогне избягването на шумотевицата от кацането на ракетите. Планината ще бъде действително едно по-тихо място.