— Знаеш ли легендата? — попита и хвърли поглед към пасажера.
— Не! — отряза го късо Морган.
Изобщо не бе заинтересован, копнееше да се върне към прекъснатата дрямка.
— Златистите пеперуди! Те са душите на войните на Калидаса, същите от армията, победена при Якагала.
Морган изръмжа от липса на ентусиазъм с надеждата, че шофьорът щеше да разбере намека, но той безмилостно продължи:
— Всяка година горе-долу по това време те се отправят към планината и до една умират на склоновете й. Понякога успяват да се изкачат до половината и човек може да ги зърне от асансьора, но това е най-високото място, до което стигат. Което е късмет за вихара!
— Какво значи „вихара“? — попита в полусън инженерът.
— Означава „храм“. Ако го достигнат, следва, че Калидаса е победил и всички бхикус… тоест „монаси“ — ще трябва да напуснат. Такова е пророчеството! Написано е на каменна плоча, намираща се в музея „Ранапура“. Мога да ти я покажа!
— Някой друг път — каза бързо Морган и се намести пак на тапицираната седалка.
Но не можа да заспи в продължение на много километри, тъй като магията, която шофьорът му разкри, го преследваше като призрак.
През следващите няколко месеца си я спомняше от време на време — при събуждане или в труден момент. Потопяваше се за сетен път в златистата снежна буря, докато обречените милиони същества изразходваха напразно своята нищожна енергия, за да нападнат планината и всичко онова, което тя символизираше.
Дори и сега, в началото на своята кампания, образът го преследваше и му създаваше чувство за неудобство.
Глава 19. Край брега на езерото Саладин
„Почти всички компютърни симулации на алтернативната история стигат до извода, че битката при Туърс (през 732 година от нашата ера) била най-съдбоносната за човечеството. Ако Чарлз Мартел бе победен, ислямът най-вероятно е щял да реши вътрешните си проблеми, които го отслабвали, и щял да продължи нататък, докато завладеел Европа. В такъв случай вековете на християнско варварство са щели да бъдат избягнати, а Индустриалната революция е щяла да започне хиляда години по-рано, следователно досега щяхме да сме достигнали звездите, а не само най-близките планети…
Но съдбата се наложила по друг начин и армиите на Пророка се върнали обратно в Африка. Ислямът продължил невзрачното си съществувание и в края на двадесети век бил не повече от интересна археологическа находка. След това внезапно изчезнал…“
— Знаеш ли, че наскоро се провъзгласих за контраадмирал на Сахарската флота? — попита шейх Фарук Абдулах.
— Не бих се учудил, господин президент! — отговори Морган и хвърли поглед към искрящите сини простори на езерото Саладин. — Ако не е морска тайна, колко кораби командувате?
— В момента — десет. Най-големият е тридесетметрова плаваща платформа, стопанисвана от „Червения полумесец“. Всеки уийкенд спасява некомпетентни моряци. Моите хора все още не са добри на вода. Погледни само онзи непохватен моряк, дето се опитва да прибере такелажа! В края на краищата двеста години не се оказаха достатъчни, за да превключим от камили на плавателни съдове!
— Междувременно разполагахте с „Кадилаци“ и „Ролз-Ройсове“. Несъмнено те са улеснили този преход!
— Все още са в автомобилния ми парк. Моят пра-пра-пра-прадядо „Силвер Гоуст“ е като нов. Но трябва да бъда честен — само чужденците-посетители срещат проблеми, когато им се наложи да се борят с местните бури. Ние предпочитаме моторни катери. А следващата година ще се сдобия с подводница, която гарантирано ще достига най-голямата дълбочина на езерото от седемдесет и осем метра.
— За какво е нужно това?
— Сега се чуват твърдения, че Ерг бил пълен с археологически съкровища. Разбира се, никой не се тревожеше за тях, преди да бъдат потопени.
Нямаше смисъл да опитва да кара да бърза президента на АСАР — Автономната Северноафриканска Република — и Морган прояви предпазливост. Както и да гласеше Конституцията, шейх Абдулах разполагаше с много повече власт и богатства, отколкото който и да е на Земята. И най-вече — той разбираше полезността и на двете.
Президентът произхождаше от семейство, което не се страхуваше да поема рискове и рядко имаше повод да съжалява за това. Първата известна и много рискована постъпка (която им навлече омразата на целия арабски свят поне за половин столетие) бе да инвестират изобилието от претродолари в науката и технологията на Израел. Тази предвидлива постъпка доведе до превръщането на Червено море в огромна мина, до победа над пустините и доста по-късно — до „Гибралтарския мост“.