— Този подход ми изглежда разумен. Мисля, че ще можем съвместно да придвижим проекта!
— Благодаря ви, господин президент! — отговори прочувствено и искрено Морган. — Има само една досадна пречка, с която трябва да се справим веднага… може би, дори преди да положим основите на консорциума. Необходимо е да сезираме Световния съд и да установим своите пълномощия върху най-ценния имот на Земята!
Глава 20. Танцуващият мост
Дори в днешната епоха на мигновени комуникации и бърз транспорт в глобален мащаб бе много удобно човек да разполага с място, което можеше да нарече „офис“. Не всичко бе възможно да се съхрани под формата на електрически заряди. Все още имаше вещи като добрите стари старомодни книги, професионални удостоверения, награди и почести, инженерни модели, проби на материали, художествено представяне на проекти (не толкова прецизни като компютърните, но но все пак достатъчно нагледни) и, разбира се, килимът от стена до стена, от който всеки висш бюрократ се нуждаеше, за да смекчи влиянието на окръжаващата го действителност.
Офисът на Морган, в който присъствуваше средно десет дни в месеца, бе на шестия етаж (отдел „Сухопътен“) на просторната главна квартира на „Теран Констракшън Корпорейшън“ в Найроби. Долният етаж се заемаше от отдел „Морски“, а следващият — от администрацията, тоест от председателя Колинз и неговата империя. Архитектът, изпаднал в настроение на наивен символизъм, бе посветил най-горния етаж на отдел „Аерокосмически“. Дори на покрива имаше малка обсерватория, снарядена с тридесетсантиметров телескоп, който неизменно биваше повреден, тъй като го използуваха по време на гуляи, при това — за съвсем неастрономически цели. Стаите на хотел „Трипланетари“, отстоящ само на километър, бяха любима цел, тъй като там често се появяваха някои странни форми на живот или поне — на поведение.
Тъй като Морган поддържаше връзка с двете си секретарки — едната от плът и кръв, а другата — електронна, той не очакваше никакви изненади, когато влезе в офиса си след краткия полет до АСАР. Според стандартите на отминали епохи, организацията, която ръководеше, бе необичайно малка. Под негов пряк контрол се намираха по-малко от триста мъже и жени, но компютърната власт и тази за обработка на информация на тяхно разположение, бяха най-мощните на цялата планета.
— Е, как се разбра с шейха? — попита Уорън Кингзли, негов заместник и дългогодишен приятел, щом се оказаха сами.
— Много добре. Мисля, че сключихме сделка. Но все още не мога да повярвам, че ни спъва такъв глупав проблем. Какво е мнението на юридическия отдел?
— Определено ще се наложи да получим „Определение“ от Световния съд. Ако съдиите приемат, че въпросът засяга значителни обществени интереси, на нашите преподобни другари ще се наложи да се попреместят… Въпреки че ако решат да проявят инат, ще се получи неловка ситуация. Може би ще трябва да им изпратиш едно малко земетресение, което да им помогне да решат по-бързо!
Фактът, че Морган бе от ръководството на „Дженерал Тектоникс“ бе отдавна предмет на подбив между двамата. Но засега, може би — за щастие — този отдел не бе успял да изнамери начин за контролиране и насочване на земетресенията, нито пък се очакваше такова нещо в близко бъдеще. Най-много можеха да полагат усилия да ги предсказват и да пренасочват тяхната енергия в безопасна посока, преди да нанесат големи щети. Дори на това поле на дейност успех ги постигаше при не повече от деветдесет и пет процента от случаите.
— Чудесна идея! — отвърна Морган. — Ще я обмисля. А сега какво ще кажеш за нашия друг проблем?
— Всичко е готово. Искаш ли резултатите веднага?
— О-кей — нека видим най-лошото!
Прозорците на офиса се затъмниха и в центъра на стаята се появи решетка от светли линии.
— Погледни насам, Ван! Започва режимът, който ни създава проблеми.
Редици букви и числа се материализираха в празното пространство — скорости, товари, ускорения, транзитни времена… Морган ги поглъщаше с поглед. Над килима затрептя глобусът на Земята с неговите окръжности, обозначаващи географски ширини и дължини. От пода изникна с височина един човешки бой светла нишка, която отбеляза положението на орбиталната кула.
— Петстотин пъти по-голяма скорост. Мащаб на страничното увеличение — петдесет. Започваме.
Някаква невидима сила започна да усуква светлинната линия и я отклоняваше от вертикала. Нарушението се придвижи нагоре, имитирано с помощта на милионите компютърни комбинации в секунда, съобразно движението на товара нагоре през земното гравитационно поле.