Дори според стандартите на обикновен човек подобна маса не бе тривиална. Бе еквивалентна на скална сфера с диаметър двеста метра. Морган си спомни внезапно как Якагала се извисяваше в небето на Тейпробейн. Какви усилия би струвало да бъде издигната на четиридесет хиляди километра нагоре в Космоса! За щастие, нямаше да се наложи, съществуваха алтернативни варианти.
Главният конструктор винаги оставяше подчинените си да мислят самостоятелно. Единствено така ги накарваше да поемат лична отговорност, а от друга страна се разтоварваше от задължения, пък и служителите достигаха до решения, които той често недоглеждаше.
— Какво предлагаш, Уорън? — попита тихо.
— Можем да използуваме някоя от товарните ракети, базирани на Луната, за да изкачим на орбита десет мегатона лунна скала. Работата ще бъде дълга и продължителна и ще трябва да разгърнем широкомащабна космическа операция, с цел да уловим материала и да го насочим в желаната посока. Ще възникнат и някои психологически проблеми…
— Да. Мога да си представя. Не желаем втори Сан Луиз Доминго.
Сан Луиз бе малко, за щастие, селце, където бе попаднал отклонил се от предначертания път товар от обработен на Луната метал, предназначен за космическа станция, летяща на ниска орбита. Управлението на полета на металния къс бе отказало, в резултат на което се появи първият кратер на Земята, дело на човешка ръка. Двеста и петдесет души загинаха. Оттогава населението на планетата стана извънредно чувствително по отношение на практиката с небесните цели.
— По-благоприятният анализ посочва улавянето на астероид. Вече търсим такива с подходяща траектория. Открихме три многообещаващи кандидата. В действителност, нуждаем се от космическо тяло, състоящо се от въглища. Впоследствие, когато установим обработваща космическа фабрика, бихме могли да го използуваме като суровина. Ще свалим две птички с един камък!
— При това — голям — истинска канара! Но като че последната идея бе най-удачна. Забрави за лунната ракета. Трябва да се изстрелят един милион десеттонови пратки, което ще ни върже ръцете с години напред, а като имаш предвид, че някои няма да могат да бъдат уловени… Ако не намерим достатъчно голям астероид, ще изкачим необходимата допълнителна маса с помощта на самия космически подемник… въпреки че мразя да се пилее излишно енергия.
— Последната идея може да се окаже икономически най-изгодна. Последните изградени електроцентрали са високоефективни и издигането на всеки тон товар на орбита би струвало само по двадесет долара.
— Сигурен ли си в тази цифра?
— Цитирах ти изявление на „Централната електростанция“.
Морган замълча за няколко минути. След това каза:
— Колегите от „Аерокосмическия отдел“ наистина ще ме намразят!
След това добави наум, но се обърна повече към преподобния Паракарма: „Ненавистта е емоция, недопустима за истински последовател на дадено учение!“. В очите на бившия доктор Чоам Голдберг бе прочел намерение за непреклонно противопоставяне. Но това можеше да се окаже не по-малко опасно.
Глава 21. Съдебно решение
Един от най-дразнещите специалитети на Пол Сарат бе да се обади по телефона и радостно или мрачно — според случая — да запита: „Чу ли новината?“. Въпреки че Раджасингхе често бе се изкушавал да даде най-общ отговор: „Да… изобщо не съм изненадан.“, никога не му бе дало сърце да открадне на приятеля си това елементарно удоволствие.
— Този път пък какво е? — отвърна без ентусиазъм.
— По канал „Глоубал Ту“ предават интервю на Максин със сенатор Колинз. Струва ми се, че нашият общ познайник Морган е загазил. Ще ти звънна отново.
Раджасингхе натисна копчето на канала за новини и политически анализи. Екранът угасна и на мястото на развълнуваното лице на Пол Сарат след няколко секунди се появи Максин Дювал. Тя седеше в нейното добре известно на публиката студио и разговаряше с председателя на „Теран Констракшън Корпорейшън“, който изглеждаше, че едвам потискаше раздразнението си, но възможно това бе само показност.
— Сенатор Колинз, сега, след като Световният съд излезе с постановление…
Раджасингхе натисна копчето за автоматичен запис и промърмори: „Мислех, че ще го дават в петък!“. Изключи звука и активира личната си връзка с „Аристотел“. Възкликна: „Боже мой, но днес е петък!“.