— Така изглежда, въпреки че са необходими още изследвания, за да бъде потвърдена.
— В такъв случай вие трябва да сте благодарен на доктор Морган за първоначално свършената работа?
— Уважавам дълбоко доктор Морган. Той е един от най-кадърните инженери в моята организация… ако не — и в целия свят.
— Не мисля, че отговорихте точно на въпроса ми, сенаторе!
— Много добре тогава! Благодарен съм на доктор Морган, задето ни е обърнал внимание на този проблем. Но не одобрявам начина, по който го е направил. Ако се изразя грубо — той опита да извие ръцете ми!
— Какво конкретно имате предвид?
— Действувал е извън пределите на моята организация… неговата организация… като по този начин е демонстрирал липса на лоялност. В резултат на неговите маневри се получи неблагоприятно решение от страна на Световния съд, което несъмнено е провокирало още по-негативни коментари. По силата на възникналите обстоятелства аз нямам друг избор и ми се налага да поискам — макар и с най-голямо съжаление — неговата оставка!
— Благодаря ви, сенатор Колинз! Както винаги, беше ми приятно да разговаряме!
„Ти, мила лъжкиньо!“ — промърмори Раджасингхе и изключи. Прие разговора, за който го предупреждаваше мигащата червена светлина през последната минута.
— Гледа ли цялото предаване? — попита Сарат. — Те това е края на доктор Ваневар Морган!
Замислен, Раджасингхе се взря в стария си приятел за няколко секунди.
— Винаги си обичал да скачаш на крайни заключения, Пол! На колко искаш да се обзаложим?
ЧАСТ III. КАМБАНАТА
Глава 22. Изменник на каузата
„Доведен до отчаяние от своите безплодни опити да разбере Вселената, мъдрецът Девадаса най-накрая вбесен провъзгласил:
— Всички твърдения, които съдържат думата «Бог», са неверни!
Неговият най-нелюбим ученик Сомасири на часа отвърнал:
— Изречението, което произнасям в момента, съдържа думата «Бог». Но аз не разбирам, о, благородни учителю, защо това просто твърдение би могло да бъде невярно?!
Девадаса размислял в продължение на няколко Пойа. След туй с видимо облекчение отговорил:
— Само твърдения, които не съдържат думата «Бог», могат да бъдат верни!
След пауза, едва достатъчна за гладна монгуста да преглътне просено зърно, Сомасири възразил:
— Ако това твърдение се отнесе само за себе си, о, преподобни, то следва, че не е вярно, тъй като съдържа думичката «Бог». Но ако не е вярно…
В този момент Девадаса строшил своята молитвена купа о главата на Сомасири и оттогава нататък започнали да го почитат като истински основател на Зен.“
В късния следобед, когато каменната стълба не се нажежаваше безмилостно от слънцето, преподобният Паракарма започна да слиза. До падането на нощта щеше да достигне заслона за пилигрими, който бе разположен най-високо в планината, а на следващия ден щеше да се е завърнал в света на миряните.
Маханайаке Тхеро не му бе дал нито съвет, нито го бе разубедил и ако тъгуваше поради заминаването на своя колега, то с нищо не го показа. Просто напевно бе произнесъл: „Всичко е временно!“ и бе притиснал длани, за да го благослови.
Преподобният Паракарма, който някога бе доктор Чоам Голдберг и скоро щеше да стане пак такъв, щеше да срещне значителни трудности, ако трябваше да обясни всичките си мотиви. Лесно бе да каже: „Постъпих правилно!“, но бе трудно да го направи.
В Маха Вихара на върха на Шри Канда бе намерил покой за душата си… но това не бе достатъчно. Поради своята научна подготовка, той не можа да се задоволи с двусмисленото отношение към бога от страна на религиозния орден. Такава незаинтересованост най-накрая му се стори по-лоша, отколкото прякото отрицание.
Ако съществуваше ген на равини, то доктор Голдберг го притежаваше. Както и мнозина преди него, Голдберг-Паракарма бе търсил бог чрез математиката. Не се обезкуражи дори и от сензацията на Курт Гьодел, който откри неразрешимите теореми в началото на двадесети век. Не можеше да разбере как някой би могъл да обмисля динамичната асиметрия на Ойлеровото мъдро, но красиво просто уравнение: eпi + 1 = 0, без да се запита дали Вселената не бе създадена от някакъв могъщ разум.
Голдберг направи име с нова космологична теория, която просъществува десет години, преди да бъде опровергана. Бяха го провъзгласили за равен на Айнщайн или Н,гойа. В епоха на тясна специализация, той бе успял да постигне значителен напредък в аеро– и хидродинамиката — дълго считани за предмети, които не можеха да поднесат изненади.