След това от височината на своите умствени способности, беше му се явил бог и бе разговарял с него. Случаят бе същия като с Паскал, въпреки че липсваха патологичните отсенки. През последвалото десетилетие той бе се задоволил да се загуби в анонимността на расото и да концентрира блестящия си ум върху въпроси на вярата и философията. Не съжаляваше за паузата в живота си, а и не бе сигурен дали в действителност бе напуснал ордена — може би един ден високата стълба щеше пак да отекне под стъпките му. Но неговите божествени дарби блеснаха отново. Предстоеше му колосална работа, а той се нуждаеше от сечива, които не можеше да намери на Шри Канда или дори — на Земята.
Изпитваше известна враждебност към Ваневар Морган. Без да иска, инженерът бе възпламенил искра. От друга страна двамата се срещнаха поради намесата на Провидението. Въпреки всичко храмът трябваше да бъде предпазен на всяка цена. Независимо дали колелото на съдбата щеше да му върне спокойствието или не, преподобният Паракарма бе твърдо решен на действия.
Подобно на Мойсей, който носеше от планината закони, които щяха да променят предопределението на хората, така и преподобният Паракарма слизаше към света, който някога бе пренебрегнал. Остана сляп за красотите на земята и небето около него. Те бяха малозначителни в сравнение с тези, които той единствен виждаше в армиите от уравнения, които маршируваха в главата му.
Глава 23. Мечтател
— Вашият проблем, доктор Морган, е, че не живеете на нужната ви планета! — възкликна мъжът, седнал на въртящия се стол.
— Не спирам да мисля, че същото се отнася и за вас! — отвърна инженерът и погледна многозначително към животоподдържащата система на посетителя.
Вицепрезидентът на отдел „Инвестиции“ на „Народни Марс“ се захили одобрително.
— Аз поне съм тук само за седмица. След това се връщам на луната при цивилизованата гравитация. О, там бих могъл и да вървя, ако се наложи, но предпочитам другояче.
— Ако смея да попитам, защо въобще идвате на Земята?
— Позволявам си го възможно най-рядко, но понякога човек трябва да направи посещение на място. Противно на общото мнение не може всичко да се върши чрез заместници от разстояние. Мисля, имате подобно усещане?
Морган кимна, истината не можеше да се скрие. Спомни си за случаите, когато чувството за твърда скала под краката, мирисът на джунгла, и водните капчици, поръсени по лицето, бяха изиграли жизненоважна роля в част от неговите проекти. Някой ден може би дори тези физически усещания щяха да се създават изкуствено с помощта на електрониката. Всъщност, това вече бе направено, но само на експериментална основа и на висока цена. Засега нямаше заместител на действителността и човек трябваше да се пази от имитации.
— Ако дойдохте на Земята, само за да се срещнете с мен, то поласкан съм от тази чест! — отвърна Морган. — Но ако ми предлагате работа на Марс, губите си времето. Радвам се на своята оставка, срещам се с приятели и роднини, които не съм виждал от години, и нямам намерение да започна нова кариера.
— Изненадан съм! В края на краищата, вие сте само на петдесет и две. Как възнамерявате да запълните свободното си време?
— Много лесно! Мога да посветя живота си на някой от дузина проекти. Древните инженери — римляните, гърците и инките — винаги са ме възхищавали и досега не съм разполагал с време, за да ги изуча. Бях помолен да напиша и изнеса учебен курс по научен дизайн в Световния университет. Упълномощен съм да стана автор на учебник по новоразработени конструктивни материали. Искам да изследвам някои идеи, свързани с използуването на активни елементи за коригиране на динамични товари. Биха намерили приложение при конструкции, подложени на силни ветрове, земетресения и така нататък. Все още съм консултант на „Дженерал Тектоникс“. Освен това подготвям доклад за администрацията на „ТКК“.
— По чие нареждане? Предполагам — не на сенатор Колинз?
— Не! — Морган се усмихна мрачно. — Мислех, че рапортът ми би бил… полезен. А и ми помага да облекча душата си.
— Не се и съмнявам! Но всички тези дейности не са съзидателни! Рано или късно те ще ви омръзнат, също както и този красив норвежки пейзаж. Ще се изморите да гледате само езера и ели така, както ще ви втръсне да пишете и да си губите времето в приказки. Вие сте от онзи тип хора, които никога няма да бъдат щастливи, освен ако не променят Вселената в големи мащаби! — Морган не отговори. Прогнозата бе прекалено точна и той се смути. — Подозирам, че сте съгласни с мен. Какво ще кажете, ако ви призная, че моята банка е сериозно заинтересувана от вашия проект за космически елеватор?