В моменти като този, когато времето бе спряло, Раджасингхе оставаше насаме с Буда и почти пълната Луна. Усещаше, че почти разбираше най-висшето значение на нирвана, състояние, което можеше да се определи само чрез отрицания. Емоции от рода на гняв, желание и алчност бяха загубили сила, всъщност, на практика биваха едва доловими. Дори чувството за самоличност изглеждаше, че отзвучаваше като мъгла под утринно слънце.
Възприятията, разбира се, не можеха да траят дълго. Бившият посланик чуваше жужене на насекоми, далечен лай на кучета и усещаше студенината на камъка, върху който седеше. Спокойствието не бе душевно състояние, което можеше да се задържи продължително. С въздишка Раджасингхе стана на крака и тръгна бавно.
Тъкмо влезе в колата си, паркирана на стотина метра извън земите на храма, и забеляза миниатюрна бяла кръпка с резки контури, която сякаш бе нарисувана в небето. Извисяваше се над дърветата на запад. Това бе най-странния облак, който бе наблюдавал през живота си. Представляваше идеално симетричен елипсоид с остри ръбове и изглеждаше твърд. Почуди се дали някой не летеше с въздухоплавателно средство през небесата на Тейпробейн, но не видя нито перки, а и не чу звук от мотори.
След това мимолетно го споходи диво, фантастично предположение: „«Стархоум» пристигна най-сетне…“.
Но това, разбира се, бе абсурдно. Дори ако космическите пришълци бяха успели да надбягат своя радиосигнал, те едва ли биха могли да прекосят цялата Слънчева система и да се спуснат в небето на Земята, без да задействуват всички съществуващи радари! А новината щеше да се разпространи преди часове.
За своя изненада Раджасингхе почувствува леко разочарование. Привидението дойде по-близо и той различи, че то несъмнено бе облак, тъй като краищата му бяха леко опърпани. Спускаше се с внушителна скорост и явно се движеше от собствен вихър, чийто полъх не можеше да се почувствува още на земята.
„Значи учените от «Управлението на мусоните» пробват своето майсторство срещу ветровете! — помисли Раджасингхе. — Какво ли ще измислят по-нататък!“
Глава 27. Космическата станция „Ашока“
Колко малък бе островът от тази височина! На тридесет и шест хиляди километра отдолу Тейпробейн, възседнал екватора, изглеждаше не по голям от Луната. Цялата му територия представляваше прекалено малка мишена, за да бъде улучена, а стремежът бе да се уцели площ с големина на игрище за тенис.
Дори сега Морган не бе сигурен за своите мотиви. За провеждането на настоящата демонстрация можеше да действува и от орбиталната станция „Кинте“ и да има за цел Килиманджаро или връх Кения. Фактът, че „Кинте“ бе една от най-нестабилните точки по протежение на цялата екваториална орбита и се налагаха непрекъснати корекции на курса, за да остане над Централна Африка, щеше да бъде без значение за няколкодневния експеримент.
За известно време се изкушаваше дали да не използува връх Чимборейзо. Американците дори бяха предложили да изместят станцията „Колумб“ на нужната географска дължина макар и на висока цена. Накрая, въпреки получената подкрепа, изборът му падна на първоначалния обект, Шри Канда.
За щастие на Морган в този век на решения, търсени с помощта на компютър, дори постановление на Световния съд можеше да бъде получено в рамките на няколко седмици. Естествено, вихара протестира. Морган бе изложил аргумента, че кратък научен експеримент, проведен на територия извън земите на храма и който нямаше да причини замърсявания, шум или друга форма на смущаване на обществения ред, не можеше потенциално да представлява нарушение, което да дава право за предявяване на иск за обезщетение. А в случай че му бъдеше попречено, щеше да се постави в опасност цялата му работа дотук, нямаше да получи възможност да провери на практика своите изчисления и проектът, важен за Република Марс, щеше да бъде поставен пред труднопреодолими пречки.
Последният аргумент бе правдоподобен или поне Морган вярваше в това. Явно така счетоха и съдиите — с пет гласа „за“ и два — „против“. Въпреки че последните се считаха за независими, споменаването на заядливия Марс бе хитър ход. Марсианското правителство бе възбудило три тежки съдебни дела и съдебните заседатели бяха може би малко уморени от установяването на прецеденти в интерпланетарното законодателство.