— Ван! — повика го тихо, но твърдо по личния канал за връзка Дювал. — Престани да си смучеш палеца! Изглеждаш като пеленаче!
На лицето на Морган се изписа раздразнение, подир туй — изненада. Накрая чертите му се отпуснаха и той се разсмя леко смутен.
— Благодаря за предупреждението! Не бих желал да навредя на обществения си имидж!
Погледна тъжно и замислено липсващата става на палеца си и се запита кога ли завистниците щяха да спрат да ликуват: „Ха! Инженерът сам попадна в клопката си!“. Толкоз пъти бе предупреждавал другите, но бе станал небрежен и веднъж успя да се среже, докато демонстрираше свойствата на хипернишката. На практика не почувствува болка, а неудобството от осакатяването бе учудващо неголямо. Някой ден щеше да се погрижи за здравето си, но сега просто не можеше да отдели цяла седмица, с цел да стои закачен за регенератор на органи само за два сантиметра от палеца си.
— Височина две, пет, нула километра — произнесе спокоен, безличен глас от контролната стая. — Скоростта на сондата е едно, едно, шест, нула метра в секунда. Опъването на нишката е девет, нула процента от номиналното. Парашутът ще се разтвори след две минути.
След моментен отдих Морган отново се напрегна и застана нащрек като боксьор. Дювал не можеше да откъсне погледа и мислите си от непознатия, но опасен опонент.
— Каква е скоростта на вятъра! — попита рязко той.
Отговори му друг глас, този път съвсем не безличен.
— Не мога да повярвам! — Прозвучаха тревожни нотки. — „Управлението на мусоните“ преди малко предупреди за започваща буря!
— Сега не е време за шеги!
— Съвсем сериозни са! Току-що проверих отново!
— Но нали ни гарантираха, че няма да има ветрове, по-силни от тридесет километра в час!
— Току-що вдигнаха границата на шестдесет… корекция — осемдесет! Времето бързо се влошава…
— Виж ти! — промърмори на себе си Дювал. След това инструктира своите далечни очи и уши: — Скрий се в дървениите! Няма да те искат наоколо. Но гледай да не пропуснеш нещо! — Остави помощника си да се пребори с тези в някаква степен противоречащи си нареждания, а самата тя се превключи към своята отлична информационна служба.
Отне й не повече от тридесет секунди, за да открие коя метеорологична станция отговаряше за времето над Тейпробейн. Остана неудовлетворена, но не и изненадана, когато откри, че там не отговаряха на телефонни обаждания на обществеността.
Остави своите компетентни колеги да преодолеят пречката и включи пак на планината. Изуми се как за толкова кратко време атмосферните условия бяха се влошили рязко.
Небето бе притъмняло. Микрофоните долавяха слаб, далечен гръм от приближаващата се буря. Дювал бе преживявала такива изненадващи промени на времето навътре в морето и неведнъж бе използувала преимуществото им при презокеански състезания. Но сега мероприятието го сполетя лош късмет. Симпатизираше на Морган. Мечтите и надеждите му можеха да бъдат пометени от този непредвиден… невероятен въздушен пристъп!
— Височина: две, нула, нула. Скоростта на сондата: едно, едно, пет, нула метра в секунда. Опъване на нишката: девет, пет процента от номиналното…
Опънът се увеличаваше по няколко причини. Експериментът, обаче, не можеше да се отмени на такъв късен стадий. Морган трябваше просто да продължи и да се надява на най-доброто. На Дювал й се прииска да поговори с него, но прояви предпазливост и не отвлече вниманието му по време на кризата.
— Височина: едно, девет, нула. Скоростта на сондата е едно, едно, нула, нула метра в секунда. Опъването на нишката е едно, нула, нула процента. Първият парашут се разтваря… сега.
Сондата бе обречена, бе станала пленничка на земната атмосфера. Предстоеше малкото останало гориво да бъде използувано за донасочване към предпазната мрежа, разпростряна в околовръст над пропастта. Удържащите мрежата кабели вече се прокъсваха от силния напор на вятъра.
Изведнъж Морган се показа от контролната стая и се взря в небето. След това се обърна и погледна право в обектива на камерата.
— Каквото и да се случи, Максин — каза бавно, като отмерваше всяка дума, — може да се счита, че експериментът е успешен на деветдесет и пет, не… деветдесет и девет процента. Сондата измина тридесет и шест хиляди километра и останаха по-малко от двеста, за да се приземи.