За няколко секунди нагласи огледалото и успя добре да огледа създаващата проблеми планка, отстояща само на метър от краката му. Видя края, захванат към корпуса на паяка с голяма переста гайка. Ако я развинтеше, батерията щеше да падне…
Морган седя и обмисля мълчаливо ситуацията толкова продължително, че Уорън не се стърпя и го повика отново. За пръв път в гласа му се прокрадна надежда.
— Направихме някои изчисления, Ван… Какво ще кажеш за тази идея?
Ваневар го изслуша внимателно и само подсвирна тихо.
— Сигурен ли си за границите на безопасността?
— Разбира се! — отвърна леко обиден Кингзли.
Главният инженер не го винеше, но в крайна сметка не помощникът му щеше да рискува кожата си.
— Добре… ще опитам. Но първият път — само за секунда.
— Няма да е достатъчно. Но все пак няма да е лошо — ще добиеш усет.
Морган плавно отпусна фрикционните спирачки, които задържаха паяка неподвижно върху релсата. В миг стана безтегловен и сякаш столът го изхвърли. Преброи: „Едно, две“ и натисна спирачките.
Паякът се затресе и за момент Ваневар бе смачкан от силата на тежестта към пилотското кресло. Спирачният механизъм издаде зловещ писък и капсулата застина неподвижно, ако не се брояха усукващите вибрации, които бързо заглъхнаха.
— Страхотно разтърсване! — отбеляза Морган. — Още съм на мястото си, а и дяволската батерия — също!
— Предупредих те! Трябва да опиташ по-силно. Не по-малко от две секунди.
Инженерът знаеше, че не можеше да се мери с Кингзли, с всички специалисти и цялата изчислителна мощ на тяхно разположение, но все пак почувствува нужда от някаква успокояваща собствена сметка, макар и направена наум. „Две секунди свободно падане… и да кажем половин секунда за задействуване на спирачките… и ако сложим един тон за масата на паяка…“
Въпросът бе: кое нямаше да издържи по-напред — планката, задържаща батерията, или релсата, която го крепеше на четиристотин километра горе в небето. При други обстоятелства не можеше да става и дума за състезание между хипернишката и закалената стомана. Но ако натиснеше спирачките прекалено рязко… или те откажеха да му се подчиняват поради натоварването… можеше и двете да не издържат. Тогава и той, и батерията щяха да стигнат Земята горе-долу по едно и също време!
— Ще опитам с две секунди — каза на Кингзли. — Започвам.
Този път разтърсването бе свирепо и прониза чак мозъка на костите му. Усукващите осцилации затихнаха за продължително време. Морган бе уверен, че бе почувствувал… или чул разкъсването на планката. Но не се изненада, когато хвърли поглед в огледалото и се увери, че батерията не бе помръднала от мястото си.
Кингзли не изглеждаше толкова загрижен.
— Ще се наложи да опиташ три-четири пъти — ободри го.
Морган само дето не му кресна: „Искаш да заемеш моето място в службата ли?“, но прояви предпазливост. Приятелят му щеше да го възприеме на шега, но тези, дето слушаха отстрани — едва ли.
Опита за трети път. Доби усещането, че се смъкна с цял километър, а в действителност беше се снижил със сто метра. Неизчерпаемият оптимизъм на Кингзли започна да крее. Стана ясно, че трикът нямаше да доведе до положителен резултат.
— Изпрати моите комплименти на създателите на предпазната планка! — рече унило Морган. — Сега какво предлагаш? Да опитам трисекундно падане, преди да натисна спирачките?
Почти видя как Кингзли поклати глава.
— Рискът е прекалено голям. Не се тревожа толкова за лентата, колкото за спирачния механизъм. Не е проектиран за такива натоварвания.
— Е, поне опитах — отвърна Морган. — Но не се отказвам. Да бъда проклет, ако се оставя на някаква си нищожна перчата гайка, намираща се на петдесет сантиметра под носа ми. Ще изляза да я развинтя!
Глава 50. Падащи светулки
„01 часа 15 минути 24 секунди бордово време
Тук е «Френдшип седем». Ще опитам да опиша в каква каша се намирам. Заобикалят ни неизброимо количество ярко осветени малки частички. Сякаш сами излъчват светлина… Прелитат край капсулата като малки звездички. Наближава истински порой от подобни тям…“
„01 часа 16 минути 10 секунди бордово време
Движат се бавно. Не се отдалечават с повече от четири до шест километра в час…“
„01 часа 19 минути 38 секунди бордово време
С помощта на перископа зърнах изгрева… погледнах през илюминатора и видях буквално хиляди малки, блестящи частички, въртящи се в кръг около капсулата…“