Ако бе облечен със старомоден скафандър, достигането на въпросната перчата гайка би било невъзможно. Щеше да бъде трудно дори с флексискафандъра, който Морган бе облякъл, но поне си струваше да се направи опит.
Много човешки животи зависеха от умението му, затова той репетира предварително последователността от действията си. Предстоеше да провери изправността на своя скафандър, да разхерметизира капсулата и да отвори люка, който за щастие бе достатъчно широк. След това трябваше да освободи предпазния ремък, да коленичи — ако можеше! — и да се протегне към перчатата гайка. Всичко зависеше от координацията на движенията му. Не разполагаше с никакви инструменти на борда на паяка, но щеше да опита да отвърта с пръсти, защитени от ръкавици, тъй като завъртането едва ли щеше да изиска голямо усилие.
Тъкмо бе решил да опише своя план на земния център, в случай че някой би открил грешка, когато усети леко неразположение. Можеше да издържи достатъчно дълго, колкото се наложеше, но нямаше смисъл да оставя всичко на случайността. Ако употребеше водопроводната инсталация на капсулата, нямаше да стане нужда да се тревожи от неудобното приспособление, вградено в скафандъра му…
Свърши и завъртя ръчката на тоалетната канализация. В този момент бе изненадан от малка експлозия край основата на капсулата. Почти веднага, само след едно мигване, за най-голямо негово удивление се появиха мъждукащи звездици. Сякаш някой бе създал цяла микрогалактика! Получи илюзията че само за секунда се задържаха неподвижно, а после започнаха да се изсипват надолу със скоростта на падащ към земята камък. След малко роят се стопи в точка и изчезна.
Едва ли би могло да се намери по-добро доказателство, че той все още бе пленник на земното притегляне. Спомни си, че в зората на орбиталните полети аеронавтите биваха озадачавани, а подир туй — и развеселявани от ореола ледени кристалчета, който ги съпътствуваше навсякъде около планетата. Появиха се и някои разправяни под сурдинка шеги за съзвездието Орион. Тук не можеше да се случи същото. Каквото и да изпуснеше, колкото и леко да бе, щеше веднага да се натъкне на земната атмосфера. Не трябваше да изпуска от внимание този факт. Въпреки височината не можеше да се наслади на безтегловността като астронавтите.
Все едно се намираше в сграда, висока четиристотин километра. Приготовляваше се да отвори прозореца и да излезе на тясната палуба.
Глава 51. На палубата
Въпреки че на върха на Шри Канда бе тясно и неудобно, тълпата продължаваше да расте. Малката звездичка в зенита сякаш хипнотизираше. В нея бяха фокусирани мислите на хората от целия свят, а също — и лъчът от „Кинте“.
Щом пристигнеха, всички посетители се отправяха към северната релса, докосваха я някак срамежливо, недоверчиво и сякаш си казваха: „Зная, че е глупаво, но ме кара да чувствувам връзка с Морган!“. След това се скупчваха около автомата за кафе и слушаха рапортите, огласявани от високоговорителната система.
Нямаше новини от бегълците в кулата. Всички те спяха или опитваха да заспят, с цел да съхранят кислорода. Закъснението на Морган все още не бе фатално и затова още не бяха информирани за пречката. Но несъмнено до час щяха да започнат да се обаждат на „Междинната станция“ по собствена инициатива, за да разберат какво беше се случило.
Максин Дювал бе пристигнала десет минути след старта на инженера и не можа да го изпрати. В други случаи такова разминаване на косъм я ядосваше. Сега тя просто сви рамене и се успокои с мисълта, че щеше да бъде първата, която щеше да сграбчи Морган в прегръдките си. Кингзли не й позволи да разговаря лично с него и тя прие тази заповед безропотно. Да, Дювал старееше…
През последните пет минути единствените звуци, които се чуваха в капсулата бяха серия от сигнали „Проверка“, тъй като Морган минаваше рутинна подготовка, подпомогнат от експертите горе в „Междинната станция“. Когато приключи, всички зачакаха напрегнато следващата съдбоносна стъпка.
— Изпускам въздуха през клапата — съобщи Морган. Върху гласа му се насложи ехо, поради това че бе затворил визьора на шлема си. — Налягането в капсулата е нула. Нямам проблеми с дишането.
Тридесетсекундна пауза.
— Отварям предната врата. Поддава се. Разкопчавам предпазния колан.
Наблюдателите се размърдаха несъзнателно и замърмориха под нос. Във въображението си всеки от тях бе горе в транспортьора и почувствува празното пространство, зейнало пред пилота.