Болката в гръдния кош изглеждаше, че не се усилваше. Той реши да не обръща внимание нито на неразположението си, нито на КОРА и започна да реже пак бавно, но сигурно. „Ще продължа, докато е необходимо!“ — каза си унило.
Разчиташе, че щеше да предусети края на срязването, но се излъга. Паякът се метна бясно, когато четвърт тон мъртво тегло се откъсна от него. Морган почти бе захвърлен в бездната. Пусна спинеретката и опита да се вкопчи в предпазния колан.
Следващите му действия се развиха бавно, като на сън. Не почувствува страх, а само твърда решимост да не се предава на гравитацията без борба. Не можа да напипа предпазния колан; явно бе паднал, отхвърлен в кабината…
В съзнанието му бавно проблясваше, че използуваше лявата си ръка — беше заклещена между пантите на отворената врата. Не се притегли към кабината. Висеше, хипнотизиран от гледката на падащата батерия, която бавно се въртеше, подобно на странно небесно тяло, и се стопяваше пред погледа му. Изчезна напълно след доста време и чак тогава Морган се прибра на сигурно място. Сгромоляса се в креслото.
Сърцето му биеше като чук. Седя неподвижен продължително време. Чакаше да чуе следващия протест и възмущение на КОРА. За негова изненада тя остана мълчалива, като че и тя също бе се стреснала. „Е, добре, отсега нататък няма да й давам повод за оплаквания! Ще си седя мирно край пулта за управление и ще опитвам да отпусна разклатените си нерви!“
Когато дойде на себе си, повика Кингзли.
— Отървах се от батерията! — докладва и чу радостните възгласи на присъствуващите долу. — Ще затворя люка и ще потегля отново. Кажи на Сесуи и компанията му да ме очакват след малко повече от час. И благодари на „Кинте“ за осветлението… вече не се нуждая от него.
Херметизира кабината и пусна въздух с нормално налягане. Отвори шлема на скафандъра си и се подкрепи с дълга глътка от студения портокалов сок. Включи мотора, отпусна спирачките и се облегна назад с чувство на завладяващо го облекчение. Паякът се понесе нагоре с пълна скорост.
Пътува няколко минути, преди да разбере какво му липсваше. С безплодна надежда надникна към металната решетка на палубата. Не, не бе там!
Е, можеше винаги да си поръча нова спинеретка вместо предишната, която последва акумулаторната батерия към Земята. Жертвата бе малка в сравнение с постигнатото. Странно защо тогава остана така разстроен и не можа да се наслади напълно на победата?
Сякаш бе загубил стар и верен приятел.
Глава 53. Последни метри
Фактът, че се движеше с тридесетминутно закъснение от разписанието, изглеждаше прекалено оптимистичен, за да бъде верен. Морган можеше да се закълне, че капсулата беше се спряла поне за час. Горе, в кулата вече на по-малко от двеста километра „комитетът по посрещането“ се готвеше да прегърне своя герой. Той даже не посмя да обмисли възможността за нови препятствия пред мисията си.
Отмина белега на петстотния километър. Движеше се бързо. От земята го настигна съобщение за изказани благодарности.
— Между впрочем надзираващият дивеча в резервата „Рухана“ докладва за въздушна катастрофа. Успокоихме го. Ако намерим кратера, ще ти приготвим сувенир!
Морган не срещна трудност да сдържи ентусиазма си. Беше се зарадвал, че бе видял политналата батерия за последен път. Ако можеха да открият спинеретката… но подобна задача би била безнадеждна…
Първият признак за новото нещастие дойде на петстотин и петдесетия километър. Досега скоростта на изкачването трябваше да достигне над двеста километра в час, а бе само сто деветдесет и осем. Въпреки че несъответствието нямаше да се отрази съществено на времето за пристигане, Морган се разтревожи.
Намираше се на тридесет километра от кулата. Диагностицира проблема. Разбра, че този път бе безсилен да направи каквото и да било. Въпреки че батерията бе прясно презаредена, започна да се изтощава.
Може би онези резки тръгвания и спирания бяха довели до техническа неизправност. Вероятно дори имаше физическа повреда на някои чувствителни елементи. Каквото и да бе обяснението, токът постепенно намаляваше, а с това — и скоростта на капсулата.
Специалистите от „Земната станция“ се парализираха от ужас, когато Морган докладва, че показанията на индикатора клоняха към нула.