Те ще ни накарат да скочим.
Затварям очи и се престорвам, че не съм тук, коленичил на чакъла сред тези луди татуирани хора. Дойдох, за да се спася, но това не е спасение, просто е различен вид мъчение и е твърде късно да се откопча от него. Затова единствената ми надежда е да оцелея.
– Добре дошли при Безстрашните! – провиква се Амар. – Тук ще се изправите срещу страховете си и ще се опитате да не умрете, докато го правите, или пък ще си тръгнете като страхливци. Тази година, съвсем не изненадващо, имаме рекордно малко трансфери от други касти.
Безстрашните около Амар вдигат юмруци във въздуха и надават викове, приемайки факта, че никой не иска да се присъедини към тях, като повод за гордост.
– Единственият начин да стигнете до лагера на Безстрашните е да скочите от този покрив – казва Амар и разтваря широко ръце, за да посочи празното пространство около себе си. Той се накланя назад на пети и размахва ръце, сякаш е напът да падне, след което запазва равновесие и се ухилва. Поемам си дълбоко въздух през носа и го задържам. – Както винаги, предоставям на нашите послушници възможността да са първи, независимо дали са родени Безстрашни, или не.
Групичката млади Безстрашни, намираща се близо до покрива, започва да си разменя погледи. Настрани стоят Ерудита от по-рано, едно момиче от Миротворците и две момчета и едно момиче от Прямите. Само шестима сме.
Някакво тъмнокожо момче от Безстрашните пристъпва напред и приканва с ръце приятелите си да го аплодират.
– Давай, Зийк! – провиква се едно от момичетата.
Момчето скача към ръба, но преценява зле скока си, веднага се накланя напред и губи равновесие. Изкрещява нещо неразбираемо и изчезва. Прямото момиче до мен ахва, прикривайки уста с ръка, но Безстрашните приятели на Зийк избухват в смях. Не мисля, че това беше драматичният и героичен момент, който той е бил замислил.
Ухилен, Амар отново прави жест към края на покрива. Родените Безстрашни се подреждат, последвани от момчето от Ерудитите и момичето от Миротворците. Знам, че трябва да се присъединя към тях и да скоча, независимо какво изпитвам. Приближавам се до редицата, вдървен така, сякаш ставите ми са ръждясали болтове. Амар поглежда часовника си и отброява трийсет секунди интервал между скоковете.
Редицата намалява и се стопява.
Внезапно е изчезнала и съм останал само аз. Пристъпвам към ръба и изчаквам отброяването на Амар. Слънцето залязва зад сградите в далечината, назъбената им линия ми е непозната, гледана от този ъгъл. На хоризонта светлината сияе в златисто, внезапно се появява вятър и повдига дрехите по тялото ми.
– Давай – казва Амар.
Затварям очи и се вцепенявам, изобщо не мога да се оттласна от покрива. Единственото, което успявам да сторя, е да се наклоня и да падна. Стомахът ми се обръща, крайниците ми се мятат в търсене на нещо, за което да се хванат, но наоколо няма нищо, освен падането... въздуха... и неистовото търсене на земя.
И тогава се удрям в мрежа.
Усуква се около мен, увива ме в нишките си. От периферията ù ми махат нечии ръце. Залавям се за мрежата и се изтеглям към тях. Стъпвам на дървена платформа и мъж с тъмнокафява кожа и ожулени кокалчета ми се ухилва. Макс.
– Дървения! – Той ме потупва по гърба, от което потръпвам. – Радвам се да видя, че стигаш толкова далеч. Върви при другите послушници. Амар ще слезе до секунда, сигурен съм.
Зад него има тъмен тунел от скални стени. Лагерът на Безстрашните е под земята – бях предположил, че ще виси от някоя висока сграда, закачен на низ от нестабилни въжета като изражение на най-лошите ми кошмари.
Налагам си да мина по стъпалата и да стигна до другите трансфери. Краката ми май отново функционират нормално. Момичето от Миротворците ми се усмихва.
– Това беше изненадващо забавно – казва тя. – Аз съм Мая. Добре ли си?
– Изглежда така, сякаш всеки момент ще повърне – обажда се едно момче от Прямите.
– Просто го направи, човече – додава другото. – Шоуто ще ни хареса.
Отговорът ми идва ненадейно.
– Млъквайте – сопвам се.
За моя изненада те го правят. Предполагам, че не им се е случвало често някой Аскет да им каже да млъкнат.
Няколко секунди по-късно виждам Амар да се върти в мрежата. Той се спуска по стълбите и изглежда див, разрошен и готов за следващата налудничава каскада. Привиква всички послушници около себе си и ние се събираме в полукръг на входа на зеещия тунел.
Кръстосва ръце пред себе си.
– Името ми е Амар – казва той – и съм вашият инструктор. Израснах тук и преди три години преминах инициацията си с гръм и трясък, което означава, че ще отговарям за новодошлите, докато си искам. Късметлии такива! Повечето физически тренировки на родените Безстрашни и на трансферите са отделни, за да може първите да не изпотрошат веднага вторите. – При тези думи родените Безстрашни в другата част на полукръга се ухилват. – Но тази година ще пробваме нещо различно. Лидерите на кастата и аз искаме да проверим дали, ако опознаете страховете си, преди да започнете своето обучение, това ще ви подготви по-добре за останалата част от инициацията. Ето защо, преди да ви пуснем на вечеря, ще преминете през малко себеопознаване. Последвайте ме.