– Да. – Поклащам глава. – Зийк трябваше малко да ме убеждава за това.
– Сериозно? – вдига вежда Никол. – Поне показа ли ти за кого става дума?
Тя посочва себе си.
– Ами да – казвам. – Не бях сигурен дали си мой тип, но си помислих, че може би...
– Не съм твоят тип. – Внезапно тя зазвучава студено. Опитвам се да върна нещата назад.
– Тоест... не мисля, че това е толкова важно. Личността е много по-важна от...
– От незадоволителния ми външен вид? – Тя вдига и двете си вежди.
– Не казах това – отвръщам ù. – Ох, наистина не ме бива в тези неща.
– Да – отговаря тя, – наистина. – Грабва малката си черна чанта и я слага подмишница. – Кажи на Мария, че ми се е наложило да си тръгна по-рано.
Тя гордо се отдръпва от парапета и изчезва по една от пътеките край Ямата. Въздъхвам и отново поглеждам към Зийк и Мария. От движенията, които успявам да видя оттук, разбирам, че изобщо не са забавили темпото. Почуквам по парапета с пръсти. След като двойната ни среща се превърна в неловка триъгълна среща, явно е настъпил моментът да си тръгна.
Забелязвам Шона да излиза от столовата и ù махвам.
– Тази вечер не си ли на голямата си среща с Езекил? – пита тя.
– Езекил – изричам лигаво. – Бях забравил, че това е цялото му име. Да, но моята среща току-що се срина с гръм и трясък.
– Браво на теб – разсмива се тя. – Колко време продължи? Десет минути?
– Пет. – Осъзнавам, че също се смея. – Очевидно съм безчувствен.
– Не! – възкликва тя с престорена изненада. – Ти? Та ти си толкова сантиментален и сладък!
– Много забавно. Къде е Лин?
– Започна спор с Хектор, това е малкият ни брат – отговаря тя. – А аз слушам това от... ами, през целия си живот. Затова излязох. Мислех да отида в тренировъчната зала за малко упражнения. Искаш ли да дойдеш?
– Да – казвам. – Да тръгваме.
Насочваме се към тренировъчната зала, но осъзнавам, че за да стигнем, трябва да минем по същия коридор, който Зийк и Мария са окупирали. Опитвам се да спра Шона, но е твърде късно – тя вижда двете притиснати едно към друго тела и очите ù се разширяват. Спира за момент и аз долавям силни звуци, които ми се ще да не съм чул. След което тя прекосява коридора толкова бързо, че трябва да тичам, за да я настигна.
– Шона...
– Тренировъчната зала – казва тя.
Когато се озоваваме там, тя моментално се захваща с боксовата круша. Никога досега не съм я виждал да я удря толкова силно.
+ + +
– Въпреки че изглежда странно, важно е за Безстрашните на високо ниво да разбират как работят няколко програми – казва Макс. – Програмата за наблюдение в контролния център е очевидна – един лидер на Безстрашните понякога ще трябва да следи неща, които се случват в кастата. Също така има и програми за симулации, които трябва да разбирате, за да оценявате послушниците. Също и програмата за проследяването на точките, за да следите търговията в кастата ни да тече гладко. Някои от тези програми са на наистина високо равнище, което означава, че ще е необходимо да успеете бързо да усвоите компютърни умения, ако все още нямате такива. Ето с какво ще се занимаваме днес.
Той прави жест към жената, която стои от лявата му страна. Разпознавам я от играта „Осмели се“. Тя е млада, с лилави кичури в късата си коса и има пиърсинг на далеч повече места, отколкото съм способен да преброя.
– Лорън ще ви обучи на основите, а после ще ви изпитаме – казва Макс. – Тя е един от инструкторите от инициацията ни, но през останалото време работи като компютърен техник в централата на Безстрашните. В нея има нещичко от Ерудитите, но ние ще си затворим очите в името на ползата. – Макс ù намига и тя се ухилва. – Започвай. Ще се върна след час.
Той излиза и Лорън плясва с ръце.
– Добре – казва тя. – Днес ще си говорим за това как работят програмите. Тези, които имат някакъв опит, могат да се чувстват свободни да не внимават. Останалите е по-добре да сте съсредоточени, защото нямам намерение да повтарям. Ученето на тази материя е като усвояването на език – не е достатъчно да запаметите думите, трябва да разберете и правилата, по които те функционират, както и защо го правят така.
Когато бях малък, помагах в училищната сграда на Горното ниво, за да си отслужа часовете доброволен труд, наложени от кастата ми, и за да се махна от вкъщи – и точно там се научих как да сглобявам и разглобявам компютър. Но това никога не съм го изучавал специално. Следващият час преминава в мъгла от технически термини, които едва успявам да следя. Опитвам се да си водя бележки върху парче хартия, което откривам на пода, но Лорън говори толкова бързо, че ръката ми трудно я настига, затова след няколко минути се отказвам и просто се стремя да внимавам. Показва ни на екрана насред залата няколко примера за нещата, които обяснява, и е трудно да не се разсея от гледката, простираща се отвъд прозорците зад гърба ù. От този ъгъл Империята разкрива хоризонта на града, шпиловете на Цитаделата, пронизващи небето, тресавището, надничащо иззад сияещите сгради.