Не се обръщам. Слизам на бегом по стълбите и се втурвам по улицата, възможно най-далеч от перона. Дори не знам дали се движа в правилната посока, просто искам да се отдалеча възможно най-много.
+ + +
Не спя.
Крача обезумял из апартамента си. Вадя останките от живота си на Аскет от чекмеджето и ги натъпквам в кофата за боклук – скъсаната риза, панталоните, обувките, чорапите, дори часовника. По някое време около изгрев мятам самобръсначката по душкабината и тя се разпилява на няколко парчета.
Час преди разсъмване влизам в ателието за татуировки. Тори вече е там. Е, там е малко силна дума, защото очите ù все още са нефокусирани и подпухнали от съня и едва е започнала да пие кафето си.
– Нещо не е наред ли? – пита тя. – Да знаеш, че не съм съвсем тук. Трябваше да изляза да тичаме с онзи маниак Бъд.
– Надявах се да ме вземеш извънредно – казвам.
– Тук не идват много хора с молба за спешни татуировки.
– За всичко си има първи път.
– Добре. – Вече е по-будна. – Имаш ли нещо наум?
– Имаше една рисунка в апартамента ти, когато минахме през него преди няколко седмици. Всички символи на кастите заедно. В теб ли е още?
Тя замръзва.
– Не трябваше да виждаш това.
Наясно съм защо не е трябвало, защо тази рисунка не е нещо, което би искала да прави публично достояние. Защото представлява осланяне на всички касти вместо отстояване на превъзходството на Безстрашните, каквото трябва да бъдат татуировките ù. Дори доказали се членове на кастата се тревожат дали изглеждат достатъчно Безстрашни. Не мога да разбера за какво е всичко това и точно каква заплаха е надвиснала над хората, ако бъдат наречени „кастови предатели“. Но именно затова съм тук.
– Всъщност точно за нея става въпрос – казвам. – Искам тази татуировка.
Обмислях го по пътя към дома, докато си преповтарях думите на майка си отново и отново. Можеш да бъдеш повече и от двете, повече от всяка каста. Тя смяташе, че за да бъда повече от една каста, трябва да напусна това място и хората, които са ме приели като един от тях. Че трябва да припозная нейните схващания и нейния начин на живот. Но тук, сред Безстрашните, аз мога да бъда повече от всяка каста – и може би вече съм и е време да го покажа.
Тори се оглежда наоколо и очите ù се стрелват към камерата в ъгъла, която забелязах на влизане. И тя е от типа хора, които обръщат внимание на камерите.
– Това беше просто една глупава рисунка – изрича високо тя. – Стига, очевидно си разстроен – ще поприказваме и ще ти намерим нещо по-подходящо.
Тя ме повиква с жест към задната част на ателието си, сетне продължаваме през склада към апартамента ù. Минаваме през разнебитената кухня и влизаме в хола, където рисунките ù все още са натрупани на масата.
Тори рови сред тях, докато не открива една като тази, за която ù говорех – пламъците на Безстрашните греят в ръцете на Аскетите, корените на дървото на Миротворците растат под окото на Ерудитите, което е уравновесено от везните на Прямите. Всички символи на кастите се преливат един в друг. Тори вдига рисунката и аз кимвам.
– Не мога да я направя на място, на което хората ще я виждат постоянно – казва тя. – Това ще те превърне в ходеща мишена. В заподозрян за кастов предател.
– Искам я на гърба си – отговарям. – Да покрие гръбнака.
Раните от последния ден с баща ми вече са заздравели, но искам, докато съм жив, да си спомням къде са били и от какво съм се спасил.
– Определено не си по половинчатите неща, да знаеш – въздъхва тя. – Ще отнеме известно време. Няколко процедури. Ще трябва да ги правим тук след работното ми време, защото няма да допусна онези камери да видят, въпреки че през повечето време никой не се занимава да гледа какво става в ателието.
– Хубаво – съгласявам се.
– Знаеш, че типът човек, който би си сложил тази татуировка, вероятно е същият, който трябва и да я пази много внимателно в тайна – добавя тя и поглежда към мен с крайчеца на окото си. – Иначе някой ще почне да си мисли, че си Дивергент.
– Дивергент?
– Това е дума, с която наричаме хората, които по време на симулация са наясно, че се намират в такава. Хора, които отказват да бъдат категоризирани. – Обяснява тя. – Дума, която не изричаме просто така, защото тези хора често загиват при мистериозни обстоятелства.
Лактите ù небрежно почиват на коленете ù, докато скицира татуировката върху шаблона. Погледите ни се срещат и разбирам – Амар. Амар е осъзнавал, когато е бил в симулация, и сега е мъртъв.
Амар е бил Дивергент.
Какъвто съм и аз.